Още едно произшествие се случило през декември, когато членовете на клуба вече се занимавали с организирането на новогодишната вечеринка. Два дни преди празника подът на вестибюла в основната сграда целият бил посипан с отрязани коси. Клубът се отварял за гости в десет часа сутринта, тогава започвал и работният ден за всички служители, освен за онези, които работят в заведението. Естествено, готвачите и сервитьорите идвали по-рано. И администраторката във вестибюла идвала малко по-рано, та при появяването на първия гост да бъде напълно готова за работа. Онези, които работят в заведението, не минавали през главния вход и вестибюла, имали си отделна врата, така че те не били влизали във вестибюла. Обсипания с коси под първа видяла именно администраторката. Тя останала толкова смаяна и не могла да реагира, та не се сетила бързо да почисти всичко и когато гостите започнали да идват, косите все още били на пода. Веднага изпратили да извикат Тамара, която в отсъствието на Андрей Сергеевич Бегорски била главният шеф в клуба в качеството си на „почти съпруга“. Тамара дотичала от дома си, грабнала метла и лопата и започнала да почиства, като междувременно разглеждала косите. Те явно били взети от нейния салон, и то били събирани от няколко дни: Тамара видяла яркочервени кичури и ги познала — били от косата на една дама, която за икономия решила да се боядиса вкъщи, купила кой знае откъде някаква фалшива, некачествена боя, а на всичко отгоре от неопитност я оставила на главата си твърде дълго и в резултат косата й придобила ужасен цвят на цвекло, така че се принудила да отиде при Тамара, да плати, тъй като не била член на клуба и нямала право на безплатно обслужване, за да я боядисат и подстрижат. Това се случило седем-осем дни преди произшествието. А едни светли чупливи кичури били от главата на Лена Белякова, дъщерята на Бегорски, която Тамара подстригала предната вечер.
— Излизаше, че някой е идвал в салона и е прибирал косите. Или ги е вадил от чувалите, в които чистачките събират боклука. Но при всяко положение го е правил неведнъж, тоест подготвял се е и е планирал всичко.
— Някой или някоя — забеляза Настя. — И какво мислите по този повод?
— Мисля, че това е някаква акция — твърдо отговори Тамара. — Аз съм готова да се съглася, че някъде в нашето имение се е загнездил маниак, който иска по какъвто и да е начин да изгони оттук клуба, тъй като се чувства оскърбен, задето на територията на рода Румянцеви сега се намират чужди хора. Поради своето заболяване той не може да оцени ситуацията адекватно и смята, че ако клубът се затвори, имението отново ще му принадлежи. И неговите акции са насочени именно срещу мен, защото му е трудно да действа срещу Андрей. Андрей не е тук постоянно и е невъзможно да се планира нещо срещу него. А аз съм винаги тук, с мен е по-лесно. Ако нервите ми изневерят, ще се уплаша и ще се махна, тогава и Андрей няма да остане тук, това всички го разбират. Трябва само да пропъдят мен — и клубът ще бъде затворен.
— Значи, вие все пак вярвате в легендата — насмешливо каза Настя.
— Аз — не, но лудият потомък на Румянцеви като нищо може да повярва в нея, как мислите? Погледнете, в легендата се споменават и счупени огледала, и изскубана коса. Разбира се, в случая не беше изскубана, а отрязана, но все пак…
Тамара си наля още чай и изпи горещата напитка на един дъх. После качи краката си на дивана, на който седяха, взе една мека възглавничка, притисна я до гърдите си и леко се наведе към Настя.
— Той е някъде съвсем наблизо — тихо заговори тя. — Обикаля около нас. Сигурна съм, че или работи в клуба, или дори живее в имението, или е активен член на „Златна възраст“, във всеки случай, идва тук постоянно. И знае всичко. Прекрасно се ориентира и в помещенията, и в реда тук, и в нашите мероприятия. Едва не провали новогодишната вечеринка, защото тогава много хора се уплашиха и не дойдоха. Съгласете се, Настя, такива неща не допринасят за спокойствието и оптимизма. Разбира се, Андрюша не вярва твърде в лудия потомък, смее се на мен и на моите страхове, но като цяло споделя тревогата ми. Клубът е заплашен от несъмнена опасност, а нали е рожба на Андрюша…
— Разбирам — също тихо отговори Настя. — Смятате ли, че убийствата е извършил същият човек, който си е направил тези шегички с огледалото и косите?