Тя се освободи от мен.
— Някой идва — рече тя. — Дай ми една цигара, мили. И напълни чайника!
Беше Джеки. Изгледа ни с доста похотлива усмивка. Сякаш ни приемаше в даден кръг, таен, затворен и уютен кръг.
— Исках само малко лед — съобщи тя. — И още уиски.
— Ние пием кафе — обясни Джин.
— Разбира се, мила. Джо утре трябва да бъде с чиста глава. — Тя извади съда с ледени кубчета.
— Аз ще ги отлепя — предложих. Облях съда с топла вода и изсипах кубчетата в купата, която тя донесе.
— Много си мил — каза тя. — Струва ми се, че ще подействуваш добре на Джин. Тя се нуждае от солиден мъж. — Джеки взе купата. — Да ви е сладко кафето, дечица.
Щом си излезе, и двамата избухнахме в смях.
— Говори, като че ли съм лекарство. Ще ти подействувам ли наистина добре, мила?
— Тя мисли, че любовните истории действуват добре на всеки. — Джин свали една кутия „нес кафе“.
— Според мен те ще ти подействуват много добре. Разбира се, само една.
— Истинска ли? — попита тя. — Истинска любовна история за актриса, с подаръци от визон и вечеря в „Прюниър“?
— Няма да ти преча на кариерата — обещах аз. — Ще разбирам твоята съдба също като във френските филми. Кажи ми какъв подарък искаш. — Сложих за миг ръката й върху крака си. — Подарък за влюбването.
Тя отдръпна ръката си.
— Ей сега ще влезе някой друг — каза тя. Прехапа устни. — Избери сам подаръка.
Прегърнах я.
— Ще бъде най-хубавият подарък, който си получавала.
Стояхме мълчаливи, притиснати съвсем леко един към друг. Миризмата на чесън и прясна боя сякаш се засили; но аз нямах нищо против, тя беше част от ничията земя, територията, на която бях свободен.
Чайникът завря и тя направи кафето; изпихме го и се върнахме в ателието, хванати ръка за ръка. Никой не каза нищо, дори не си даде труд да ни погледне; магнитофонът беше спрян, всички светлини — загасени, освен една настолна лампа. Джеки отиде при грамофона и постави една плоча; познах гласа на Пърл Бейли.
На канапето имаше място; седнах и дръпнах Джин върху коленете си. Грамофонът беше пуснат тихо, но гласът, бавен и гъст като каймак, сякаш запълваше цялата стая, думите на текста се издуваха в мозъка ми. Тя трябваше да отиде там в „Астор“ и да загуби честното си име…
Джин ме целуна; бях се присъединил към танцуващите. Бях на ничия земя, бях свободен.
— Утре — пошепнах й. — Утре.
— Не говори така — каза тя. — Не говори, мили.
5
— Брей, ще те направим добър продавач! — каза гласът на тъста ми. — Бог ми е свидетел, не вярвах, че ще свършиш работа.
По тона му изглеждаше, сякаш наполовина съжаляваше. Отпих още една глътка уиски и изплезих език към огледалото на стената.
— И аз самият не вярвах. Все още се тревожа малко за датите на доставката…
— Това вече не е твоя грижа, момчето ми.
— Както кажеш.
Протегнах се с наслада. Досега не бях забелязал колко е удобно леглото; бях се върнал в хотела към три часа сутринта. Приятелят на Джеки ме беше докарал с колата си; изглежда, моето отсядане в „Савоя“ му бе направило впечатление. Джин искаше да остана при нея; защо не бях останал?
— Няма ли да се виждаш отново с Тифилд? — попита тъстът ми.
— Извикаха го по работа в Париж.
Тъстът ми се изсмя.
— Старият, мръсен дявол! Тогава ти си уредил всичко, а?
— Всичко е напълно уредено. Само датата на доставката…
— За това хич не се грижи! Защо, по дяволите, мислиш, че плащам на Мидридж? Нали не си им обещавал да им предадем поръчката по-рано?
— Не съм, разбира се.
— Уплашил се бях!
„Уплашил“ — снощи Джин беше употребила същата дума. Пак се бяхме върнали в кухнята и бяхме стигнали един етап по-нататък, предпоследната спирка; блаженство, чисто блаженство — така каза тя, — но се беше „уплашила“.
— Не е трябвало да се плашиш — успокоих го. — Между другото, струва ми се, че се интересуват и от „НЖХ“.
— Ще обмислим този въпрос. И така съм много доволен. Кога се връщаш?
— Ще хвана влака в четири паса.
— Сигурен ли си, че не трябва да се видиш с още някого? Срещата за довечера може да се отложи. Няма да е удобно, понеже Джордж заминава утре. Но ако не искаш, не е нужно да идваш.
„Как ли пък не е нужно?“ — помислих си аз. Налагаше се да отида, защото трябваше да ме огледат, преди да ме приемат, но преди всичко беше необходимо да отида, защото Джордж искаше да се увери какво чувствува към мен.
— Всичко се нарежда много добре — каза той. — Мислех, че днес няма да се върнеш. Тогава ще се видим в клуба. Към девет.