6
— Ако искаш, пусни грамофона, Герда.
— Благодаря ви, мистър Лемптън.
Тя приведе глава, сякаш искаше да направи реверанс. На вид беше пълничка, руса и покорна; много пъти се питах как би реагирала, ако река да я натисна. Как ли се започва? „Ти си добро момиче, много добро момиче“; после леко милване по розовата буза. „Приготвил съм ти един малък подарък“… но не бях приготвил никакъв малък подарък и не се занимавах с прислужничките. Тя и не беше прислужничка; баща й бе наш клиент и Герда бе дошла да научи езика. Приемахме я като член от семейството. Вече нямаше прислужници; бях се родил твърде късно.
— По това време в Хамбург всички излизат навън — каза Герда. — И дори танцуваме навън.
— Тук няма условия за такова нещо — обясних аз. — Но довечера ще има танци с летни костюми.
Тя сбръчка нос.
— С летни костюми ли танцувате?
— Човек може да бъде и с летен костюм. — Погледнах над рамото й към фреската на стената. Щорите бяха спуснати наполовина и кухнята — пълна със сенки; по рисунките имаше черти, които досега не бях забелязал.
Костюмът на Сюзън (модел „Ден и нощ“, от последното ревю) беше поскъсен и прилепнал по тялото; но беше ли наистина толкова прилепнал? Дръпнах шнура на щорите и пак погледнах към стенните рисунки. Острата линия между краката й бе изчезнала, а формата на гърдите — едва подсказана.
— Много е студено за летни костюми — заяви Герда.
— Те не са задължителни — отвърнах аз. — Може би скоро ще се стопли.
— Аз няма да съм тука — каза Герда. Седна на един стол до вградената в стената маса и извади пакетче цигари. Запалих цигарата й.
— Благодаря ви — рече тя. — Много сте любезен. Като се върна в къщи, никак няма да пуша. Татко не обича пушенето.
Тя беше без чорапи: кръстоса краката си и мъхът по тях блесна, сякаш те бяха напудрени с оня блестящ прах, който употребяват кабаретните актриси.
— Татко ти не е глупав — уверих я аз.
— Вие много приличате на татко, мистър Лемптън. Той е едър човек и много мил. Тук съм много доволна.
— Защо тогава искаш да си вървиш?
— Татко не е добре.
— Жалко — казах аз.
— Затова трябва скоро да си вървя. Другата седмица.
— Ще съжаляваме много за теб. Ще липсваш на децата.
— Няма. — Тя поклати глава. — Малките деца обичат само майка си и баща си. Така е редно. А Барбара е любимката на татко, нали?
— Понякога се случва така — отвърнах аз.
— С мен е същото, макар да обичам и мама.
Тя свали крак, вече нямаше блестящ прах. Сега краката й не бяха само гледка, а нещо, което трябваше да се докосне, да се погали много леко, да се усети всяко отделно косъмче. С усилие отклоних погледа си; по-добре беше, че си отива.
— Каза ли на мисис Лемптън, Герда?
— Едва сега реших. Нали вие сте мъжът? Трябва първо на вас да кажа.
Спомних си Мария, която ми се бе отдала в Берлин за пакетче цигари. Бяха от най-евтините цигари; сякаш сега имаше някакво значение! Тя приличаше на Герда, само че бе толкова мургава, колкото Герда бе светла и толкова тънка, колкото Герда — пълничка. Беше покорна, скромна — вие сте мъжът — искаше само да ощастливи мъжа. Целта на Сюзън изглежда тъкмо обратното; тя бе безкрайно лакома и кръвожадна. А получаваше от мене много повече от двадесет евтини цигари — макар къщата да беше нейна, Браун не й даваше никакви пари. Живеехме от моя доход до последното пени, а понякога го надхвърляхме със стотици лири. Днес беше пристигнала сметка от „Модели“, най-скъпия универсален магазин в Ледърсфорд, и аз я бях сложил не разпечатана в джоба си, защото не смеех да я погледна. Днес аз трябваше да бъда кръвожаден, а не Сюзън.
— Замислихте се — подхвърли Герда.
— Мислех си, че мисис Лемптън няма да се зарадва на тази новина.
— Къщата не е голяма — отвърна тя. — А и Хари повечето време е в училище.
Стори ми се, че долавям нотка на презрение в гласа й.
— Но ти много ни помагаше, Герда. А сега мисис Лемптън ще потъне до гуша в домакинска работа.
Герда повдигна рамене.
— Всички омъжени жени потъват до гуша в домакинска работа. Затова не съм се омъжила още. — Тя се изсмя.
Кухнята взе да ми се вижда по-уютна; сякаш гореше огън в отворено огнище и по дъбовите греди на тавана висяха пушени свински бутове — сякаш това беше друга кухня, друг дом.