Джо, ела тука.
— Какво има, мила?
— Джо, бях голяма глупачка. Много те наскърбих. Но ще се помъча да поправя всичко. Заклевам се.
— Не мисли за това сега. Тежко е само през първите десет години. И аз не съм ангелче, нали знаеш.
— Целуни ме — помоли тя. Ръцете й пареха на врата ми.
— Знаеш защо бях такава ужасна — рече тя. — Трябваше точно днес да дойде.
Почувствувах леко неудобство.
— Длъжен бях да се сетя — казах.
— Не може да се очаква от мъжете да разбират тези неща.
— Ще положа повече усилия — обещах аз.
— Джо, бъди само мил, това е всичко. Дори и да не ме разбираш, пет пари не давам, само да си мил.
— Ще бъда мил, скъпа.
— Ще изкараме чудесна ваканция, нали? По-рано не я очаквах с удоволствие, но сега е тъкмо обратното.
— И аз изпитвам същото — отвърнах аз. — Злобата ми мина, честна дума.
Тя ме прегърна по-здраво през врата, притисна се към мен като дете, както Барбара често се притискаше. Погледнах жадно към чашата уиски върху барчето, която не можех да стигна. Не беше вярно; злобата ми не беше минала и никога нямаше да мине. Но сега вече имаше какво да ме поддържа през следващите четири седмици; сега имаше за какво да си спомням и какво да очаквам: бях почнал да си отмъщавам.
— Уморена съм — каза Сюзън. — Много съм уморена, Джо.
Помислих си за Нора — нейното тяло, дори напълно неподвижно след любовните ласки, с широко разперени ръце и крака, проснато, сякаш приковано с пирони, продължаваше да излъчва бурно благополучие.
— След ваканцията ще се почувствуваш по-добре — успокоих я аз. — И двамата имаме нужда от почивка.
Целунах я още веднъж.
18
Когато видях, че пред вратата стоят Марк и Сибил, първото ми желание беше да затръшна вратата пред лицата им. През тези шест седмици Марк бе пораснал в съзнанието ми по-голям от естествената си величина, въплъщение на злото; дълбоко в себе си чувствувах, че е спал със Сюзън не от желание към нея, а от омраза към мен, за да докаже, че винаги и във всеки случай класата на сахибите превъзхожда, без да полага усилия. Но щом влезе на светло, и аз видях у него само един мъж на средна възраст, с бяла риза, леко пожълтяла от много пране.
— Здравей, стари момко — каза той. — Отдавна не сме се виждали.
— Играехме си на криеница! — отвърнах. — Когато ние се върнахме от курорт, вие заминахте.
Целунах Сибил.
— А ти как си, любов моя? Как са децата?
— Всички се съживихме, с изключение на Марк. В Майорка се зарази от някакви насекоми…
— Много жалко — рекох аз.
Марк нервно потри ръце.
— Нищо особено — обясни той. — Леко разстройство само, това е всичко. Но ми поднови старата история.
Старата история бе някаква тропическа болест, която хванал в Бирма; винаги успяваше да я спомене поне един път в разговор, както по-грубоватите хора успяваха да споменат за ордените си. Но тази вечер Марк наистина изглеждаше болен; очите му бяха зачервени, а загарът не прикриваше бледността му.
— Трябва да внимаваш с тази болест, приятелю — казах аз.
— Все това му повтарям — подкрепи ме Сибил. Тя го прегърна. — Всъщност той не трябваше да става от леглото, но не иска да пропусне рождения ден на Сюзън.
Тя ме погледна гневно, сякаш със собствените си ръце бях измъкнал Марк от леглото.
— Казах му, че Сюзън ще разбере положението, но той не иска да я разочарова…
— Това се казва истинско уважение — усмихнах се аз. — Ние наистина щяхме да бъдем разочаровани, ако Марк не беше дошъл.
— За бога, Сибил, още не съм легнал да умирам — каза Марк. — Караш Джо да се чувствува неудобно.
— Тя само мисли доброто на съпруга си, приятелю — успокоих го аз и ги вкарах в гостната.
— Нали за това са съпругите, а, Сибил?
Тя ме погледна озадачена. Аз избухнах в смях.
— Не е ли така? Пийни нещо, миличка, и ще се почувствуваш по-добре. И Марк ще пийне нещо. Кажете какво искате и ние ще ви го предложим.
Огледах стаята; приемът бе почнал. Само до преди пет минути тук бяха събрани двадесет отделни личности, които приказваха, пиеха доста бавно и едва ли не суеверно посягаха към студения бюфет, сякаш храната не беше предназначена за тях. Сега вече приемът беше в разгара си, всички бяха едно цяло, което ядеше, пиеше и ако не спеше с жената на съседа си, то поне обмисляше какви възможности има за това.
Занесох на Марк и Сибил две пълни чаши уиски.