— Познавате се с всички, нали? — попитах аз.
— Не познавам онова къдрокосо момиче до прозореца — отвърна Сибил.
Марк погледна към Нора. Лицето му сякаш за миг просветна.
— Разбира се, че я познаваш, мила. Запознахме се с нея у Браунови. Нора Хоксли.
— Имаш добра памет, мили. Хубавичка е, нали? Твоят тъст изглежда доста погълнат от нея, Джо.
Сред общия шум не можех да чуя какво говори Браун; но беше явно, че той забавлява Нора. Той хвана ръката й и я обърна с дланта нагоре; известно време я разглежда, без да се смущава от удоволствието, че я държи. Шумът край него заглъхна за малко.
— Никога не греша — чух го да казва. — Погледнете вашата линия на живота.
От ъгъла, където Лари Силвингтън стоеше като крал сред придворни, избуха силен смях; пак се обърнах към Сибил. Продължавах да не обичам тъста си; но изпитвах съвсем незаинтересувано задоволство от това, че все още можеше да се наслаждава от лек флирт с красива жена. А не потвърждаваше ли това и моя добър вкус? Той беше избрал най-хубавата жена в стаята. Носът на Ан Роджърс беше прекалено голям. Ева Сайкс бе доста напълняла. Краката на Сали Тимбал бяха прекалено мършави, Корал Смит беше късогледа, но не желаеше да носи очила, затова гледаше накриво или се мръщеше. А тъща ми и Сибил изобщо не влизаха в сметката, макар че едва ли беше справедливо да ги поставям на едно равнище. Въпреки всичките си недостатъци моята тъща никога нямаше да облече такава рокля, ярковиолетова рокля, която да показва толкова много краката й…
Марк трепереше.
— Не ми изглеждаш добре — казах аз. — Искаш ли нещо?
— Още малко уиски, стари момко. — Той отново потри ръце. — Напоследък е ужасно студено.
Взех празната му чаша.
— Още е есен — отвърнах аз. — Истинският студ още не е започнал.
Напълних чашата.
— Искаш ли да полегнеш малко, Марк? Можеш да отидеш в стаята на Хари…
— За какво да отиде в стаята на Хари? — попита Сюзън.
— Марк не се чувствува добре.
— Бедничкият! — възкликна Сюзън.
Тя се поклащаше леко, изправена над тях; явно беше, че се е подкрепяла с алкохол, докато е чакала.
— Не ставайте — рече тя и ги целуна поред. Целувките й бяха шумни и влажни.
— Чудесно е, че ви виждам пак и двамата — продължи тя. — Все се изпускахме…
— Играехме на криеница — отвърна Сибил. — Честит рожден ден, Сюзън.
Марк се изправи.
— Всичко най-хубаво и от двама ни, мила. И моля те, приеми този малък подарък като израз на обичта ни.
Беше синя найлонова нощница.
— Прекрасна е! — възхити се Сюзън. — Точно каквато исках.
— На мен трябва да благодариш, мила — обади се Сибил. — Марк искаше да ти купи нещо полезно.
Вдигнах нощницата срещу светлината.
— Това нещо ще показва повече неща, отколкото ще скрива — подметнах аз. — Сигурна ли си, че ти си я избрала, Сибил? Сигурно Марк я е избрал, но не иска да си признае. Ти си много потаен, нали, Марк?
Нощницата не беше като тая, която бях донесъл на Сюзън от Лондон; понеже Сибил я бе избирала, украшенията й бяха прекалени, а цветът й — тъмен и металически. Никога преди това не бях виждал тъкмо този нюанс на синия цвят.
Втората чаша уиски беше върнала цвета по бузите на Марк.
— Не съм я избрал аз, Джо — каза той.
— Шегувам се — отвърнах аз. Видях, че е уплашен; сигурно не е искал да дойде, но дори и с извинението за болестта си не е посмял да отклони своето посещение.
— Точно такава исках — повтори Сюзън. — Много мило от ваша страна.
— Идеята беше на Сибил — обясни Марк и ме погледна умолително. — Тя просто излезе и я купи.
Гледаше ме в лицето, сякаш очакваше удар, на който не може да отвърне. Усещаше, че точно тази нощница имаше някакво особено значение, усещаше, че е бил направен погрешен избор, но не знаеше защо. Беше опрян до стената, повече не се съпротивляваше. Не знаех защо бе така, но знаех, че пред мен стои един много уплашен мъж.
— Идеята е била чудесна — рекох аз и прегърнах Сюзън през кръста. — Ще изкараме втори меден месец, нали, мила?
Сюзън се захили.
— Лошо момче! — възкликна тя.
Тъстът ми се приближи към нас. Той държеше Нора за ръка.
— Вече е късно за един старец да бодърствува и да пие — каза той. — Ще си тръгвам веднага щом успея да откъсна жена си.
— Не сте старец — отговори му Нора. — Вие сте хубав мъж и го знаете.
Браун извади табакерата си, отвори я, погледна в нея с нескрито желание и пак я затвори. Това беше вярно; с гъстите си вежди и смели черти на лицето, които още не се бяха отпуснали, той беше онова, което наричат хубав мъж.
Браун се усмихна на Нора.
— Още няколко такива комплимента, моето момиче, и ще заведа в къщи вас вместо жена си.