— Надявам се, че добре си се забавлявал — рекох аз. — Наистина ли трябва да си вървиш?
— Страх ме е, че се налага, Джо. — Той се обърна към Нора. — Трябва да дойдете у нас на аперитив следващата неделя сутринта — покани, я той. — И кажете на брат си да ми се обади по онзи въпрос.
— Още не го познавате — отвърна Нора.
— Ако е толкова интелигентен, колкото е сестра му, ще свърши добра работа. — Браун целуна ръка на Нора.
Изведнъж се изненадах от съчувствието си към стария човек, който не смееше да изпуши една пура и трябваше да си отиде в девет и половина; и от съчувствието си към Марк, все още изплашен, все още очакващ удар. Не остана вече кого да мразя. Прегърнах по-здраво Сюзън през кръста.
19
Настъпи един миг, когато нямаше никакво значение къде сме, когато удобството, удоволствието, дори нежността отстъпиха пред нейните пожелания, отначало прошепнати, а после изкрещени; ние двамата пътувахме извън себе си, извън себе си като отделни същества, а сега дори и извън себе си като едно същество: ние бяхме самият акт, а актът беше сляп и огромен като смъртта.
После се озовахме на задната седалка в колата ми, на завоя до Гилдън лейн; беше тъмно, студено и се надигаше белезникава мъгла, сякаш падналите листа я издишваха. Погладих леко гърба й с лице, притиснато до нейното. Не знаех дали съм щастлив, или не, знаех само, че не мога да бъда тъжен; защото сега започваше да се проявява нежността, нежност, която преливаше дори и върху дрехите й, нахвърлени по задната, седалка: те не бяха прозаични, нито пък част на порнографска снимка, а част от нея самата, също като гладкия й силен гръб, ситно къдравата й коса и спокойното, усмихнато лице. Помежду ни нямаше измама; след акта не можеше да има тъга и дори найлонът, дантелите и памукът можеха да участвуват в нежността, да бъдат смешни, какъвто беше и нейният безпорядък в този миг.
— Ръцете ти са топли — каза тя. — Като че ли не го знаеш сам!
Нора въздъхна.
— Мислиш ли, че можем да останем така цялата нощ?
— Може би ще се наложи — отвърнах аз. — Надига се мъгла.
— Бихме могли да пренощуваме някъде — предложи тя. — Ще тръгнем на север, преди мъглата да се сгъсти…
— Не, мила. И на мен ми се ще не по-малко, отколкото на теб, но не може да стане. Сюзън веднага ще подуши нещо.
Тя рязко скочи от коленете ми и седна до мен.
— Полудявам, като говориш така — викна Нора. — Какво значение има Сюзън, дявол да го вземе?
— Нека бъдем разумни, мила — рекох аз. — Засега тя е виновната страна, поне според закона. Нека не поемаме риск. — Дръпнах ципа на панталона; заяде наполовина. — По дяволите тази машинка!
Нора се изсмя.
— Дай аз да го затворя — предложи тя. Наведе се над мен. — Ето го. Трябва умение, а не груба сила.
— Обичам те — казах аз.
— Наистина ли, Джо?
— Не мога да живея без теб. Ако не мога да те срещам, ако не можем да се виждаме, ще полудея. Онази нощ, когато дойдох в квартирата ти, бях стигнал до крайния предел. А после всичко се промени.
— И за мене всичко се промени — отговори Нора и потръпна.
Прегърнах я.
— Студено ти е, мила.
— Не ми е студено — каза тя.
Погледнах малката купчинка дрехи на седалката до мен; изведнъж пожелах гърдите й да не са оголени.
— Не е ли по-добре да се облечеш, Нора?
Тя се отдръпна.
— Защо винаги ме караш да се обличам, Джо? Не ти ли харесва да ме гледаш така?
— Знаеш, че ми харесва. Рядко ми се пада такъв случай, нали?
— Четири пъти. Четири пъти от август, а сега сме почти края на октомври. И не слагам в сметката онзи проклет рожден ден, когато те гледах как прегръщаш жена си и разговаряш учтиво с любовника й. Между другото, вкусът й не е много добър.
— Сега това вече няма никакво значение — отвърнах аз.
— Не, няма значение. И ти си имаш приятна любовница, която да те утешава.
— О, боже мой! — възкликнах аз. — Колко пъти трябва да ти го казвам? Обичам те. Защо все ми натякваш, че си ми любовница?
— И аз те обичам. Обикнах те още онази вечер. — Тя сложи ръката ми върху гърдите си. — И ти промени всичко за мен. Ти беше като едно голямо животно, което е попаднало в клопка и реве.
— Много мило се изразяваш. Не бих искал да имам илюзии към себе си.
Тя ме целуна.
— Но ти си наистина такъв, Джо. Мислиш, че си страшно ловък и хитър, но всяка жена може да те прозре напълно. И въпреки това си опасен. Без никакви усилия обърка всичките ми планове.
Отдръпнах ръцете си от нея.
— Май не те ощастливявам много, а?
— Бебе — отговори тя. — Голямо, дебело бебе! Разбира се, че ме ощастливяваш. Но не съм много добра за любовница…