— Най-много четири. Най-много, уверявам ви.
— Това се различава от твоите изчисления, Джо.
— Аз продължавам да мисля, че ни са нужни най-малко шест — отвърнах аз.
— Радвам се, че си толкова упорит — каза Браун, — макар да грешиш. — Той ми подаде листа. — Имаме и още някои изчисления.
Погледнах акуратните ергенски цифри. В първия миг не ми казваха нищо; сякаш бях загубил способността си да броя. И тогава разбрах, че съм претърпял поражение. Не бях положил достатъчно труд за доклада, бях изпуснал твърде много неща.
Знаех, че съм прав, но не можех да го докажа веднага и на място; а само това имаше значение. Преди, когато трябваше да мисля за доклада, аз мислех за Сюзън; а сега, когато трябваше да споря по него и да докажа неговата правота в основни линии, мислех за Нора. Изведнъж всичко друго ми се видя маловажно, освен нуждата да бъда с нея; след десет години пак стигнах до положението, в което се бях заклел никога да не изпадам — безнадеждна зависимост от друго човешко същество. Сложих листа върху бюрото.
— Мога да поспоря по този въпрос. Но няма да го направя.
— Спори, момчето ми. Хайде. Казах ти, че обичам да гледам как човек защищава убежденията си. Нямам нищо против човек да е малко инат; би трябвало да ме опознаеш за десет години. Нали така, мистър Мидридж?
— Мистър Браун не обича, когато служителите му лесно се съгласяват с него — отвърна Мидридж.
Запалих цигара.
— Аз не отстъпих лесно още в началото, когато обсъждахме проекта за изчислителните машини — подхвърлих. — Ако беше направено това, което предложих тогава и което предложиха хората от тяхната фирма, нямаше да страдаме от всички тези безпокойства.
— Точно това имам пред вид. — Браун ме изгледа кръвнишки. — Защо не ме разубеди тогава?
Погледнах го, без да вярвам на очите си. После почнах да се смея.
— От тези думи онемях — казах. — На това не мога да отговоря нищо.
Браун си позволи да се усмихне.
— С всички се справям, нали, Мидридж?
— Почакай малко — продължих аз. — Сега въпросът е как машините да ни служат добре. Трябва наново да обмислим цялата работа и се нуждаем от помощ.
— Ще стигнем и до това — отвърна той.
— Не можеш да отречеш, че по този въпрос съм прав.
— Прав си. Само „Фламвил“ могат да свършат тази работа. Те са изработили проклетата дяволия и те единствени могат да направят цялостното програмиране. Но няма да ни измъкнат пет хиляди лири.
— Това е цената им — казах аз.
Мидридж пак се усмихна.
— Извинете ме, мистър Лемптън, но никой не ви е упълномощавал да ги питате за цена.
— Това няма значение — рече Браун. — Джо ги е попитал и те са му казали. Това е почтено. Както Джо изтъкна току-що, ако в началото бяхме направили, както казваше, сега нямаше да имаме тези неприятности.
— И както те предлагаха — допълних аз. — Няма начин да се измъкнем.
„Това е почти невъзможно“ — помислих си: до тоя миг бях загубил всички дребни сражения, а щях да спечеля последната битка.
— Можем да ги запитаме официално — предложих. — А после…
— После нищо — прекъсна ме Браун. — Ще изпратим някого, който да им постави въпроса ребром. Ако не ни съставят програмата, ще изхвърля изчислителната машина. И ще кажа на всички, че я изхвърлям, защото не ми върши работа. Те са малка фирма; ако направя така, ще им струва много повече от пет хиляди лири. Ще бъдат разорени, нали?
— Но Законът за клеветата… — започна Мидридж.
— Не ставайте страхлив заек! Няма закон, който да ми забрани да изхвърля изчислителната машина, и няма закон, който да ми забрани да разправям, че съм я изхвърлил. Това ти е ясно, нали?
— Очевидно — потвърдих аз.
— Може би за такива стари мозъци, като мистър Мидридж и моя милост, да не е съвсем очевидно! Но такъв умен млад мъж, като теб! Или като Ралф Хедърсет…
— Ралф Хедърсет ли? Та той не работи при нас…
Браун избухна в смях.
— Работи, Джо. При нас ще има промени. Не си ли отгатнал?
— Какво да отгатна?
— Ще се обединяваме с Хедърсетови. И ние вървим в крак с времето, Джо.
Хвърлих молива, който държах в ръка.
— Винаги си казвал, че няма да се обединяваш. Нарочно ме правиш на глупак. Хедърсет! Този хитър интригант. И затова ли ме остави толкова месеца да се надявам, че ще направиш нещо за доклада?… И наистина направи нещо, нали?
— Колко сме обидчиви и развълнувани! — каза той. — Ако не запазим самообладание, след миг ще се разревем! А сега извади памука от ушите си и слушай! Както си забелязал — и много добре ми е известно, че си го забелязал със задоволство, — напоследък здравето ми не е много добро. Лекарите ми нареждат да си почивам. Вече не мога да ръководя цялото представление. Освен това фирма от нашия мащаб не е вече жизнеспособна единица, както се казва. Беше такава, преди проклетите данъкоплатци да хванат със зъби юздата, но сега вече не е. Така или иначе, някой път си поговори по-подробно с мистър Мидридж по този въпрос. Ще му обясните, нали, Доналд?