Махнах пижамата си и потръпнах — под вратата духаше, линолеумът се бе надигнал. В кухнята и в стаята имаше газови печки; но единственото отоплително приспособление в банята беше една ръждясала газена лампа, която стоеше до клозета. Облякох си отново халата и изпитах признателност, задето ме затопли.
Газовият бойлер ръмжеше, пуснах студения кран и светлокафявата вода леко потъмня. Гледах водата и кафявата линия по ваната, която не можеше да се махне с никакво търкане, и разбрах, че с течение на времето всекидневната баня ще се превърне в баня през ден, а след това — в баня веднъж седмично. Нора не го забелязваше, както не забелязваше избелелите зелени стени и напуканата дървена седалка на клозета; но аз бях живял твърде дълго в Капуа. Отпуснах се в топличката кафява вода и се мъчех да не докосвам стените на ваната.
Но когато се изтрих и седнах да пия чай до газовата печка в стаята, започнах да се чувствувам по-бодър; ако в самата вана човек не изпитваше удоволствие, то после удоволствието идваше от това, че вече не си в банята. И още нещо — след като чаят беше отстранил от устата ми вкуса на дневния сън, на мен ми стана приятно, че не върша нищо в три и половина часа следобед.
Тъкмо от това имах нужда: да нямам отговорност, да се оттегля от арената. Оглеждайки се назад, виждах само борба: борба да стигна до гимназията в Дафтън, борба да издържа матурата, борба да стана чиновник във финансовия отдел в Дафтън, борба да се оженя за Сюзън и дългата борба на самия брак, за която узнах едва миналото лято. Новият живот щеше да започне скоро, новият живот, който ме беше избрал: най-после живеех в настоящето. Прекарах ръка по брадичката си и свалих електрическата си самобръсначка от полицата над камината.
Звънна се.
Не познах веднага откъде иде звукът; беше по-мек от телефонния звън, сякаш далечна камбана. За миг разумът ми бе замъглен от неясни страхове, стори ми се, че сънят не беше свършил. През триседмичния ми престой в Лондон не бях чувал такъв звук; никой не беше идвал в апартамента.
Не исках да виждам никого, чувствувах се неудобно, брадясал, и по халат в четири часа следобед; запитах се дали да оставя звънеца да звъни, както се оставя отворена телефонна слушалка, нещо, което винаги ми се е искало да направя. Но бавно и неохотно отидох към вратата.
Беше мисис Браун, безукоризнена, облечена в бял шлифер с колан. Забелязах, че черните й лакирани обувки бяха сухи, а чадърът — неразтворен; в това нямаше нищо чудно, защото се предполагаше, че е дошла с такси, но ми дойде наум, че не познавам друг човек, който толкова малко да се влияе от атмосферните условия. Точно така би изглеждала тя, дори да беше вървяла двадесет мили пеша под проливен дъжд.
— Мога ли да вляза? — попита.
— Моля.
Помогнах й да си свали палтото. Беше облечена в тясна рокля от черно найлоново жарсе; въпреки сивата й коса нещо в извивката на гърба напомняше за Сюзън. С изненада открих, че не чувствувам омраза или болка, по-скоро физическа привързаност.
Тя седна на канапето и скръсти ръце на скута си.
— Сигурно се чудиш защо съм дошла, нали? — започна тя.
Усмихнах се.
— Сигурно ще ми го съобщиш веднага, нали?
Тя ме изгледа втренчено.
— Така ли мислиш?
— Дошла си да ми кажеш колко справедлива си била към мене. Не е ли тъй? Дошла си, както казват хората от вашата класа, да ме поставиш на мястото ми. Изненадан съм само, че не дойде по-рано. А къде е съпругът ти? Не може ли сам да си оправя неприятностите?
— Той искаше да дойде — отвърна тя. — Но не по тия причини, които изброяваш.
— Дявол да го вземе, на мен не ги разправяй! — Усетих, че думите ми звучат някак кухо, защото не можех да се обърна към нея на име.
— Няма нужда да ругаеш — подхвърли тя студено.
— Добре. Но кажи ми каквото имаш да кажеш. Няма нужда да щадиш чувствата ми. Никой не ги щади.
— Трудно е — обясни тя. — Трудно е. Защото ти не си справедлив към мен. И към Ейб. Ти винаги си грешил.
— Така ли? — Запалих цигара. Бях репетирал този разговор много пъти, но сега, когато тя беше тук, сякаш забравих всички подготвени реплики. — Можеш да ми кажеш това, което имаш да кажеш. Но няма да ме изненадаш. — Отпих малко уиски от чашата до мен. — Съпругът ти е уредил с Тифилд да не получа работа при него. И е говорил навсякъде, за да не мога да намеря прилична работа. И само моя грешка е, че Сюзън ми е изневерила, защото аз съм толкова долен, груб и развратен. И къщата, и всичко друго е на нейно име. И ще наемете добър адвокат, и децата ще останат при нея, и ще се погрижите да забравят, че някога съм им бил баща…
Млъкнах. Бях говорил на Нора за себе си като за баща и не чувствувах нищо. Но сега, когато гледах бялото лице на тъща си, не можех да продължа.