— Знаете как е — каза той. — С някого, когото сте обичали...
Ета затършува в чантичката си за носна кърпа и докосна очите си.
— А вие? — запита я той съчувствено. За своя изненада тя започна да му разказва историята си. Въпреки че я бе разказвала често на свещениците, не бе го правила с никой друг досега, дори с приятелка. Но я разказваше на този непознат, защото й се струваше, че е човек, който ще я разбере. И ако по-късно съжалеше, какво значение щеше да има след като си е отишъл?
Призна му, че се е молила за смъртта на съпруга си.
Чезаре остави чашата с кафето и с цигара между устните си седеше, без да поема дим, докато тя говореше.
Армандо, каза Ета, се влюбил в някаква братовчедка, дошла в Рим от Перуджа да търси работа. Баща й предложил да живее у тях и Армандо и Ета, след като обмислили всичко, решили да я приемат за известно време. Щели да пестят наема, за да си купят на старо телевизор, на който да гледат „Остави или повтори“, телевизионната игра на въпроси и отговори, която всеки в Рим гледа в четвъртък вечер, и по този начин да си спестят неудобството да чакат покани и да ги приемат от съседи, които не обичат. Братовчедката дошла, Лаура Ансалдо, едро, хубаво, осемнайсетгодишно момиче с гъста кафява коса и големи очи. Спяла на канапето в хола, била сговорчива и помагала в кухнята преди и след вечеря. Ета я харесвала, докато един ден забелязала, че Армандо е полудял по нея. Тогава се опитала да се отърве от Лаура, но Армандо заплашил, че ще си отиде, ако закачи момичето. Един ден Ета се върнала от работа и ги заварила голи в брачното им легло. Крещяла и плакала. Нарекла Лаура долна курва и се заклела, че ще я убие, ако не напусне моментално къщата. Армандо се разкаял. Обещал да върне момичето в Перуджа и още на следващия ден я качил на влака на централната гара. Но раздялата с нея не могъл да понесе. Станал нервен и бил нещастен. Една събота вечер се изповядал и за първи път от десет години се причастил, но вместо да се успокои, започнал да желае момичето още по-силно. След седмица казал на Ета, че ще отиде да вземе братовчедка си, за да я доведе в Рим.
— Ако доведеш пак тази курва тука — изкрещяла Ета, — ще се помоля на Исус да умреш, преди да се върнеш.
— Като е така — отвърнал Армандо, — започвай да се молиш още сега.
Щом напуснал къщата, тя паднала на колене и започнала да се моли за смъртта му.
Същата вечер Армандо тръгнал с един приятел да вземе Лаура. Приятелят имал камион и щял да ходи в Асизи. На връщане щял да ги вземе от Перуджа и да ги докара в Рим. Тръгнали привечер, но скоро се стъмнило. Армандо карал малко, но после му се приспало и се промъкнал в каросерията на камиона. Хълмовете на Перуджа били мъгливи след горещия септемврийски ден и камионът подскочил, блъскайки се в един камък на пътя. Армандо, дълбоко заспал, се изтъркулил през отворения капак на каросерията и се строполил върху главата и раменете си, след което се прекатурил надолу по хълма. Умрял, преди да спре да се търкаля- Като научила това, Ета припаднала и проговорила чак след два дена. Оттогава се молела за собствената си смърт, често го правела.
Ета се извърна с гръб към другите маси, макар да бяха празни, и открито и тихо заплака.
След известно време Чезаре смачка фаса си.
— Успокоите се, синьора. Ако бог искаше съпругът ви да живее, той щеше все още да е жив. Молитвите едва ли имат нещо общо с това. Мисля ,че цялата работа не е нищо друго освен едно съвпадение. По-добре ще е да не прекаляваме с религията, защото в противен случай тя ни създава неприятности.
-Молитвата си е молитва — отвърна тя. — Аз страдам заради моята. Чезаре сви устни.
— Кой може да съди за тези неща? Те са много по-сложни, отколкото повечето от нас си въобразяват. Ето случая с жена ми — не съм се молил за смъртта й, но признавам, че може да съм я пожелавал. Нима съм в по-изгодно положение от вас?
— Молитвата ми беше грях. Такова нещо не ви тежи на съвестта. Това е много по-лошо, отколкото да си помислил нещо.
— Техническа подробност, синьора.
— Ако Армандо беше жив — каза тя след малко, — щеше да стане на двайсет и девет години идния месец. Аз съм една година по-голяма. Но сега животът ми е безполезен. Чакам да отида при него.
Той поклати глава, изглеждаше трогнат и й поръча едно еспресо.
Макар Ета да беше спряла да плаче, за първи път от месеци насам почувства истинско облекчение.
Чезаре каза, че ще я качи на автобуса и докато пресичаха улицата, й предложи да се срещат от време на време, и без това имаха много общо.