Попитаха ме кой съм — на португалски, испански и френски, но аз не разбирах тези езици. Накрая един от моряците, шотландец, който се намираше на борда, ми подвикна, аз му отвърнах и му обясних, че съм англичанин и че съм бил мавърски роб в Сале, откъдето съм избягал. Тогава те ме поканиха на кораба и ме приеха много дружелюбно, като прибраха и багажа ми.
Всеки може да си представи каква неописуема радост изпитах, че съм се избавил (така прецених случая) от окаяното и почти безнадеждно положение, в което се намирах, затова тутакси предложих на капитана всичко, с което разполагах, като отплата за избавлението си; той обаче великодушно отказа да вземе каквото и да е; щял съм да получа всичко непокътнато, когато достигнем бреговете на Бразилия, защото, както каза той, „спасявам живота ти при такива условия, при каквито бих искал да бъда спасен и аз, ако някога ме сполети жребият да ме приберат в същото състояние; при това — продължи той, — когато те закарам до Бразилия, толкова далече от твоята родина, а съм ти прибрал имуществото, ще бъдеш заплашен от гладна смърт, при което аз ще отнема живота, който съм спасил. Не, не, сеньор инглезе (което ще рече «господин англичанино»), ще проявя милосърдието да те отведа до там, а благодарение на това имущество ще можеш да се изхраниш и да си платиш пътя до родината.“
Предложението му беше благородно и той удържа на думата си докрай, защото нареди никой от моряците да не се осмелява да пипа моите вещи, след което взе всичко при себе си, като ми представи точен списък, по който да си го получа обратно — до последното нещо, включително трите пръстени делви.
Що се отнася до лодката, понеже видя, че е много хубава, капитанът каза, че ще ми я заплати и ще я вземе за нуждите на кораба. Попита ме колко искам. Отвърнах, че след като е проявил великодушие към мене във всяко едно отношение, не желая да оценявам лодката, оставям това на него; тогава той каза, че ще ми даде собственоръчно съставена разписка, срещу която ще получа от него в Бразилия осемдесет реала, а ако при пристигането ни ми бъде предложена по-голяма сума, ще покрие разликата. Предложи ми също така и шейсет реала за слугата ми Ксури, които не желаех да приема — не че имах нещо против да го отстъпя на капитана, но никак не ми се искаше да продавам в робство клетото момче, което така предано ми беше помагало да си възвърна свободата. Когато обаче съобщих на капитана причините да му откажа, той ми предложи да се споразумеем така: да обещае на момчето, че ще го освободи след десет години, ако приеме християнската вяра. При това положение, и понеже Ксури каза, че има желание да служи при капитана, аз се съгласих да му го дам.
IV глава
Плаването ни до Бразилия беше много успешно — след около двайсет и два дни пристигнахме в залива Тодуш-уш-Сантуш (Всех святих). Ето че аз отново се бях избавил от възможно най-мизерните условия за съществуване, а какво щях да направя със себе си занапред, трябваше тепърва да решавам.
Никога няма да забравя великодушното отношение на капитана към мене — не искаше да вземе никакви пари за пътуването, даде ми двайсет дуката за леопардовата, а четирийсет — за лъвската кожа, които пазех в лодката, и нареди всичкото ми имущество, взето на кораба, да ми бъде върнато до последно; купи онези вещи, които предложих за продан (например флотския сандък с бутилките, две от пушките и останалото от буцата восък, след като си бях правил свещи); с една дума, накрая разполагах с хиляда двеста и двайсет реала за всичките стоки. Така замогнал се, слязох на бразилския бряг.
Не след дълго бях препоръчан в дома на един човек, добър и честен като капитана, който притежаваше „енженьо“ (ще рече плантация и рафинерия за захар). Известно време живях при него и се запознах с начина, по който отглеждат захарната тръстика и произвеждат захар. Като видях колко добре живеят плантаторите и как изневиделица забогатяват, наумих си, ако получа разрешение, да се заселя там и да стана плантатор като всички, а същевременно бях намислил да намеря начин, по който да ми бъде изпратена сумата, оставена в Лондон. С тази цел си набавих документ за поданство и закупих толкова земя, за колкото ми стигаха парите, след което направих план на плантацията и бъдещото ми жилище — такива, каквито биха подхождали на състоянието, което очаквах да получа от Англия.