Следващото, което предприех, бе да разуча околността и да потърся подходящо място, където да се настаня и да складирам имуществото си така, че каквото и да се случи, нищо да не го заплашва. Все още нямах представа дали се намирам на континента, или на остров, има ли обитатели, или е безлюдно, застрашен ли съм от диви зверове, или не. На около миля от мене се издигаше връх, много стръмен и висок, който сякаш беше най-големият сред планинската верига, простираща се на север от него; взех едната ловджийска пушка, единия револвер и една барутница и така въоръжен тръгнах да направя оглед от върха. Когато най-после с много усилия и мъка го изкачих, разбрах в каква голяма беда съм попаднал; намирах се на остров, отвсякъде заобиколен от морето; никъде не се виждаше суша, само в далечината съзрях няколко скали и две островчета, по-малки от моя, на около три мили в западна посока.
Открих също така, че островът, на който бях, представлява пустош и ми се стори основателно да смятам, че е необитаем; сигурно обаче имаше диви зверове, макар да не ги бях видял засега, затова пък видях много птици, но не ми бяха познати и ако ги убивах, нямаше да зная кои стават за ядене и кои не. На обратния път стрелях по някаква голяма птица, на едно дърво в края на гъста гора. Струва ми се, че това е бил първият изстрел по тези места от сътворението на света насам. Щом изстрелът проехтя, от всички краища на гората се вдигнаха безброй и най-различни птици, които крещяха объркано, всяка с характерния си глас, но между тях нямаше нито една, която да разпозная. Що се отнася до тази твар, която убих, реших, че е някакъв вид сокол заради цвета на перушината и клюна, но ноктите й бяха обикновени, не като на граблива птица. Месото й миришеше на мърша и не ставаше за нищо.
Задоволих се с това откритие, върнах се на реката и се залових с работа, за да сваля товара от сала, в което отиде останалата част от деня. Нямах представа как ще прекарам нощта, нито къде бих могъл да отпочина, защото се боях да легна на земята — не знаех дали няма да бъда разкъсан от някой звяр, макар по-късно да открих, че страховете ми са били неоснователни.
Все пак, доколкото можах, се барикадирах със сандъците и дъските, които бях докарал, и си направих нещо като колиба, където да се подслоня. Колкото до храната, още не виждах по какъв начин бих могъл да си я доставям; бях забелязал само две-три животни, приличащи на зайци, които побягнаха от гората, когато стрелях по птицата.
Започнах да се замислям още колко много полезни неща бих могъл да взема от кораба — главно от такелажа, платната и каквото друго би ми послужило на брега, затова реших при възможност да предприема ново пътуване до кораба и тъй като бях сигурен, че при първата буря вятърът ще го направи на трески, реших да разглобя каквото успея и да пренеса до едно нещата, които мога да взема; после „свиках съвет“ — сиреч премислих дали е необходимо да отивам със сала, защото ми се виждаше неудобно. Затова реших да отида по време на отлив, както първия път; така и направих, с тази разлика, че се съблякох, преди да изляза от колибата си, и останах само по карирана риза, платнени долни гащи и обуща.
Качих се на борда както преди, направих втори сал и понеже вече имах опит от първия, този стана по-подвижен, пък и не го претоварих толкова. Така успях да пренеса някои много полезни неща: на първо място сред запасите на дърводелеца бях открил две-три торби с пирони и клинове, голям крик, десет-двайсет брадвички и онова особено важно нещо, което наричат точило. Закрепих добре всичко това, като прибавих и някои от принадлежностите на канонера, на първо място два-три лоста, две бурета с куршуми за мускети, няколко мускета, втора ловна пушка, още малко барут, както и голяма торба, пълна с дребни сачми и голям топ олово на листа. Оловото обаче тежеше толкова много, че не можах да го повдигна и да го прехвърля през борда.
Освен тези неща взех всичките моряшки дрехи, които намерих, както и запасен топсел, хамак и няколко постелки и завивки. Натоварих това на втория сал и за своя голяма радост успях да го закарам непокътнато до брега.