Докато бях далече от сушата, изпитвах известни опасения, че провизиите ми на брега може да са пострадали, но когато се завърнах, не открих следи от никакъв посетител; само на един от сандъците седеше животно, подобно на дива котка, което при появяването ми побягна, но скоро спря недалече. Стоеше много спокойно и с безразличие ме гледаше право в лицето, сякаш си бе наумило да се запознае с мене. Насочих пушката си към него, но то не ме разбра, остана си напълно невъзмутимо и дори не се помръдна. Тогава му подхвърлих парче сухар, макар че съвсем нямах в излишък — запасите ми далеч не бяха големи. Все пак, както казах, отчупих му парче и звярът се приближи, подуши го, след което го изяде. Изглежда му хареса и му се искаше още, но аз му благодарих за вниманието, защото не можех да му отделя повече, и той си тръгна.
Когато свалих и втория товар на брега (при което ми се наложи да отворя големите и тежки бурета и да пренеса барута на части), залових се за работа, за да направя малък заслон с платното и няколко кола от клони, които отсякох за тази цел. Под този заслон пренесох нещата, които можеха да се повредят от дъжда или от слънцето, и натрупах около него всички празни сандъци, за да не ме изненада някое внезапно нападение от страна на хора или зверове.
Когато приключих с това, препречих отвътре входа на заслона с дъски, опрях отвън изправен празен сандък, проснах на земята една от постелките, сложих двата си револвера точно до главата, а пушката редом с мене, и за пръв път се разположих в легло. Цяла нощ спах, без да се помръдна, защото бях много изнурен и угнетен, тъй като предната нощ почти не бях мигнал, а после целия ден работих много усилено — както за да събера нещата от кораба, така и за да ги пренеса на брега.
Разполагах с най-големия склад за всевъзможни вещи, какъвто, струва ми се, е притежавал някога някой самотен човек, но все още не бях доволен, защото мислех, че докато корабът остава в същото положение — изправен, — трябва да измъкна от него всичко, което успея. Затова всеки ден по време на отлив се качвах на борда и винаги се връщах с още нещо. Да речем, третия път, когато отидох, пренесох колкото можах от такелажа, както и всички въженца и канапи, които открих, а също и топ платно за изкърпване на платната в случай на нужда; взех и бурето с мокрия барут. С две думи, пренесох всички платна до едно, само дето ми се наложи да ги нарежа на парчета, за да мога да взема колкото се може повече наведнъж; и без това вече щяха да служат само като платнища, а не като ветрила на кораб.
Още повече се успокоих, когато най-подир, след като бях направил пет-шест такива курса и вече не очаквах да намеря на кораба нищо, което да заслужава вниманието ми, тъкмо тогава, както казах, попаднах на огромна бъчва със сухари, три големи бурета с ром, сандъче захар и буре ситно смляно брашно. Това ме изненада, тъй като не предполагах, че е възможно да открия още някакви продукти, които да не са се намокрили. Тозчас изсипах сухарите от бъчвата и ги опаковах на части в парчетата от платната, които бях нарязал. Накратко казано, успешно пренесох и това на брега.
На следващия ден направих нов курс. Сега, след като бях смъкнал от палубата всичко, което можех да вдигна и пренеса, се заех с корабните въжета. Срязах голямото котвено въже на две парчета, за да мога да ги нося, и по този начин се снабдих с котвено въже, а към него добавих буксирното въже и всички железа, които успях да намеря. След като отсякох останалите реи, както и всичко, което можеше да ми послужи за направата на по-голям сал, натоварих сала с тези тежки неща и отплавах. Сега обаче благосклонността на съдбата започна да ме напуска, защото новият сал се оказа толкова тромав и така претоварен, че след като влязох в малкото устие, където бях спирал дотогава, не успях да насоча сала така умело както преди и той се преобърна. Паднах заедно с товара във водата — не беше кой знае каква беда за мене, защото се намирах близо до брега, но що се отнася до товара, загубих по-голямата част от него — на първо място всички железа, а смятах, че тъкмо те ще ми бъдат от голяма полза. Все пак, когато започна отливът, успях да измъкна на брега повечето от парчетата въже, както и част от железата — направих го с цената на огромни усилия, защото трябваше да се гмуркам във водата, а това много ме изтощаваше. След този случай всеки ден отивах до кораба и пренасях каквото намеря.
Изминаха тринайсет дни, откакто претърпяхме корабокрушение, и за това време бях посещавал кораба единайсет пъти, като успях да взема от него всичко, което може да се вдигне с две ръце, затова съм дълбоко убеден, че ако хубавото време се бе задържало, щях да успея да пренеса и целия кораб парче по парче. Когато обаче се готвех да потегля за дванайсети път, усетих, че излиза вятър. Все пак по време на отлива се качих на борда и макар да смятах, че съм преровил каютата така усърдно, че нищо повече не бих могъл да намеря, открих шкафче — в едно от чекмеджетата му имаше два-три бръснача, големи ножици и десетина-дванайсет хубави ножове и вилици; в друго пък имаше пари, на стойност около трийсет и шест фунта стерлинги, част в европейски и бразилски монети или в реали, някои златни, други сребърни.