Айзък Азимов
Животът по времето на Мултивак
Целият свят се интересуваше. Целият свят би могъл да наблюдава. Ако някой искаше информация за броя на зрителите, Мултивак знаеше точната цифра. Всемогъщият компютър Мултивак притежаваше данни за всичко.
Мултивак бе съдията в този случай. Беше толкова хладно обективен и честен, че нямаше нужда от обвинение и защита. Налице бяха единствено обвиняемият Саймън Хайнс и свидетелят Роналд Бакст.
Бакст наблюдаваше процеса, разбира се. За него бе задължително, въпреки че предпочиташе да не е така. Достигнал своите сто години, той вече показваше признаци на остаряване. Рошавата му коса бе започвала да побелява.
Норийн не гледаше. Стигнала до вратата, тя каза:
— Ако са ни останали приятели… — Норийн замълча, после добави: — В което се съмнявам! — И си тръгна.
Бакст се зачуди дали ще се върне, но за момента това нямаше значение.
Хайнс бе постъпил идиотски, опитвайки се да изключи и унищожи изводите на Мултивак. Сякаш не знаеше, че компютърът с главно „К“, компютърът, владеещ целия свят, има механизми за защита. Дори да беше смазал изхода, какво щеше да постигне?
Освен това Хайнс бе извършил постъпката в присъствието на Бакст.
Той беше призован точно според процедурата.
— Роналд Бакст ще даде показания!
Гласът на Мултивак бе красив. Не губеше своята свежест, независимо колко време говореше. Тембърът му не беше нито мъжки, нито женски. Говореше на езика, разбираем за слушателя във всеки отделен случай.
— Готов съм да дам показания — каза Бакст.
Нямаше начин да каже друго, освен необходимото. Хайнс не можеше да избегне присъдата. В дните, когато трябваше да се срещне със своите себеподобни — човешките същества, той щеше да бъде осъден по-бързо и по-несправедливо… Наказанието му щеше да бъде по-жестоко.
Изминаха петнадесет дни, през които Бакст бе абсолютно сам. Да си изправен срещу физическата самота не бе трудна работа в света на Мултивак. Ордите бяха загинали във времето на Катастрофата. Компютрите, останали от тях, бяха направлявали възстановителния процес. След това се бяха обединили и прераснали в Мултивак… Петте милиона човешки същества, населяващи Земята днес, живееха в пълен комфорт.
Но те бяха разпръснати. Шансът да се срещнат един с друг бе минимален, освен ако не бе специално програмиран. Никой не бе програмиран да се срещне с Бакст. Не бе предвидена среща дори по телевизионния канал.
Отначало Бакст издържаше изолацията. Отдаде се на заниманието, което го поглъщаше вече двадесет и три години — програмирането на математически игри. Всеки жител на Земята можеше да избере занимание, което е по вкуса му. То се осигуряваше от Компютъра. Мултивак комбинираше човешките усилия перфектно. Не изваждаше избрания път от човешкото щастие.
Но какво друго да се използва като умалител в математическите игри? За щастие, те бяха абстрактни и не ощетяваха никого.
Бакст не очакваше изолацията да продължи дълго. Конгресът не можеше да го изолира вечно без съд… Друг тип съд, разбира се, не като този на Хайнс. Един, без тиранията на Мултивак, предизвикана от абсолютната му справедливост.
Почувства облекчение, когато изолацията му приключи. Норийн бе тази, която го посети първа. Тя изкачваше запъхтяна хълма. Той тръгна към нея. Петте години, които прекараха заедно, бяха доста успешни. Дори случайните срещи с двете й деца и двамата внука му бяха приятни.
— Благодаря ти, че се завръщаш при мен — поздрави я той.
— Аз не се връщам! — Изглеждаше изморена. Кестенявата й коса бе разрошена от вятъра. Изпъкналите й скули бяха загрубели от слънцето.
Бакст включи комбинацията за лек обяд и кафе. Знаеше какво й харесва. Норийн не го спря. Въпреки че се поколеба, тя все пак започна да се храни.
— Конгресът ме изпрати да разговарям с теб — обяви тя.
— Конгресът — измърмори недоволен Бакст. — Петнадесет мъже и жени, включително с мен. Безпомощни самозванци!
— Не мислеше така, когато бе сред тях.
— Започнах да остарявам и да научавам някои неща.
— Научил си как да предаваш своите приятели.
— Няма предателство! Хайнс опита да повреди Мултивак. Бе много глупаво от негова страна да го прави.
— Ти се превърна в негов обвинител!
— Трябваше да го направя! Мултивак знаеше фактите и без моите обвинения. Ако не бях постъпил така, щях да стана негов съучастник. Хайнс нямаше да спечели от това, а аз щях да пострадам.
— Без човек-свидетел Мултивак щеше да се въздържи от присъда.
— Не и в случай, насочен срещу сигурността му. Това не бе опит за незаконно родителство или работа без разрешение. Нямаше да има прошка и за мен.