— И допусна Саймън да бъде лишен от работа за две години?
— Той си го заслужи!
— Не се оправдавай! Може и да си заслужил доверието на Мултивак, но загуби това на Конгреса.
— Без вяра в Мултивак не може да се живее в съвременния свят — отбеляза Бакст. Неочаквано откри, че Норийн е по-висока от него.
Стиснала плътно устни, тя изглеждаше много ядосана. Сякаш бе готова да го удари. Но бе отпразнувала своят осемдесети рожден ден. Вече не бе в първа младост. Освен това жестокостта не бе вродена черта на характера й. Изключение правеха само глупаци като Хайнс.
— Това ли имаш да ми кажеш? — попита Норийн.
— Много неща могат да бъдат казани. Всичко ли си забравила? Не помниш ли как беше през Двадесет и първи век? Сега живеем продължително. Осигурени сме и можем да бъдем истински щастливи!
— Но животът ни няма стойност!
— Нима искаш да се върне предишното положение?
Норийн ожесточено поклати глава.
— Приказките за демони само ни плашат. Научили сме своя урок. Мултивак ни оказа помощ, но не се нуждаем повече от нея. Ако продължаваме да живеем така, ще се превърнем в мекотели. Ако изчезне Мултивак, ние ще командваме роботите, ние ще управляваме фермите, мините и фабриките!
— Въпросът е колко добре ще се справяме?
— Достатъчно добре. С практиката ще ставаме все по-добри. Имаме нужда от стимул. В противен случай сме обречени на гибел.
— Но ние имаме работа, Норийн! Всеки се занимава с онова, което си е избрал — подчерта Бакст.
— И го върши, докато преценят, че е необходимо. Освен това винаги съществува опасност да ти я отнемат… Както стана с Хайнс. А ти, с какво се занимаваш ти, Рон? Математически игри? Рисуване на линии върху хартия? Избор на числени комбинации?
Бакст протегна ръка към нея умолително.
— Може да се окаже важно, не са глупости… Не подценявай… — Той млъкна. Искаше да й обясни, но не знаеше как да го направи, за да го разбере. — Разработвам някои големи проблеми в комбинативния анализ, базиран върху генетични диаграми. Това може да се използва…
— Да развлича теб и такива като тебе. Да, слушала съм те да говориш за своите игри. Решаваш как да се придвижиш от точка А до точка Б с най-малко крачки. Това ще ти помогне да разбереш как да се върви от утробата до гроба с най-малко рискове. А всички ние трябва да благодарим на Мултивак, както винаги сме го правили.
Дорийн стана.
— Рон, ти ще бъдеш съден! Нашият съд ще те отстрани, сигурна съм в това! Мултивак ще те защити от физическа разправа, но не може да ни принуди да те виждаме, да разговаряме с тебе. Няма да имаме нищо общо с теб. Ще откриеш, че без стимула на човешките взаимоотношения, ще загубиш способността да мислиш… Няма да можеш дори да играеш игрите си. Довиждане.
— Норийн, почакай!
При вратата тя се обърна и каза:
— Разбира се, остава ти Мултивак. Можеш да разговаряш с него, Рон!
Бакст наблюдаваше как фигурата й се смалява по пътя, виещ се сред зелените паркове. Те се поддържаха екологично чисти и зелени от специално програмирани роботи. Скромни и ненатрапчиви, те трудно можеха дори да се забележат.
Да, той трябва да разговаря с Мултивак!
Мултивак вече нямаше свой дом. Той присъстваше навсякъде чрез своите жици, оптични нишки и микровълни. Мозъкът му бе разделен на стотици единици, но функционираше като едно цяло. Неговите терминали бяха разпръснати по цялата земя. На практика никой от петте милиона жители не беше далеч от тях.
Имаше време, когато Мултивак разговаряше с всеки индивид едновременно, мислейки непрекъснато за неговите проблеми.
Бакст не си правеше илюзии относно неговата мощност. Невероятната му сложност не бе нищо друго, освен математическа игра. Бакст я бе разгадал преди десетина години. Знаеше начина, по който връзките му текат от континент на континент. Анализът на огромната мрежа формираше база на забележителна игра. Как да изградиш мрежата така, че източникът на информация да тече вечно? Как да разположиш превключвателите? Винаги съществува един пункт, който при прекъсване…
Разбрал играта, Бакст веднага бе напуснал Конгреса. Те можеха само да говорят, а това с нищо не помагаше. Мултивак разрешаваше разговорите на всякакви теми, защото те бяха безполезни. Мултивак предотвратяваше, отклоняваше и наказваше само действията.
Точно преди да се подготви за действие, онзи глупак Хайнс бе развалил всичко.
Сега трябваше да бърза. Бакст се записа за разговор с Мултивак, без да е сигурен в неговия изход.
Въпроси можеха да бъдат задавани от Мултивак по всяко време. Съществуваха милиони терминали, които елиминираха внезапната атака на Хайнс. Достатъчно бе да говориш близо до такъв и Мултивак ти отговаряше.