Бакст предположи, че те поддържат екологията. Само Мултивак знаеше подробности за тях. Той ръководеше петдесет милиона робота, разпръснати из всяко кътче на земното кълбо.
Зад Бакст бе разположен един от свързващите модули на Мултивак. Приличаше на миниатюрна отбранителна крепост.
— Защо сега? — попита Бакст. — И защо тука?
Несъзнателно той отправи въпроса си към Елдръд. Тя бе най-възрастната и най-авторитетната… Доколкото можеше да се нарече авторитетен човек.
Тъмнокафявото лице на Елдръд изглеждаше изморено. Личаха й нейните сто и двадесет години, но гласът й бе останал рязък и хаплив.
— Защото вече разполагаме с окончателните факти. Нека Норийн ти каже. Тя те познава най-добре.
Погледът на Бакст се спря върху Норийн.
— В какво престъпление съм обвинен?
— Хайде да не играем игри, Рон! Според Мултивак, не съществува друго престъпление, освен бунтът за освобождаване. Твоето човешко престъпление е, че не въстана срещу Мултивак. По тази причина от този момент нататък ние ще преценяваме кой ще ти прави компания, кой ще разговаря с тебе… Изобщо кой ще контактува с теб.
— Защо тогава съм наказан с изолация?
— Ти предаде целия човешки род!
— Как?
— Отричаш ли, че търсиш начин как човечеството да сервилничи на Мултивак?
— О, много бързо сте се информирали — възкликна Бакст и скръсти ръце на гърдите си. — Не съм изненадан. Трябвало е просто да попитате Мултивак.
— Отричаш ли, че си поискал неговата помощ? Целта ти е била генетично да се програмират хората като роби на Мултивак? — попита Норийн.
— Предложих да се създаде доволно човечество. Нима това е предателство?
— Не е необходимо да извърташ думите, Рон — намеси се Елдръд. — Не казвай пак, че не можем да се противопоставим на Мултивак! Че няма смисъл да се борим, защото живеем осигурен живот. Това, което ти наричаш осигуреност, останалите от нас приемат като робство!
— Направо ще ми прочетете присъдата или ще ми разрешите да се защитя?
— Ти чу Елдръд — каза Норийн. — Твоята защита ни е известна.
— Всички чухме Елдръд, но никой не чу мен! Това, което тя изтъква като моя защита, всъщност не е вярно!
Последва тишина. Всички присъстващи на екрана започнаха да се оглеждат един друг.
— Говори — отсече накрая Елдръд.
— Помолих Мултивак да ми помогне в програмирането на математическа игра. За да привлека интереса му, изтъкнах, че моделирам генна комбинация за хора, които е готовност ще приемат неговите директиви. С охота ще изпълняват неговите решения.
— Това твърдим и ние — отбеляза Елдръд.
— Само при такива условия Мултивак щеше да приеме задачата. По неговите стандарти, само такова човечество има бъдеще и той няма да пожали сили, за да го програмира. Това е примамка, която ще му навлече все по-задълбочаващи се усложнения. Вие самите сте свидетели какво става напоследък.
— Какво става? — попита Норийн.
— Нямахте ли проблеми да се свържете с мен? През изминалите два месеца всеки от вас не забеляза ли малки нередности там, където винаги всичко е вървяло гладко? Мълчите! Да приемам ли това като положителен отговор?
— Дори да е така, какво от това?
— Мултивак е включил всичките си свободни вериги за решаване на проблема. Управлява света небрежно, с минимум усилия от негова страна. Собственото му чувство за етика стои на пътя на човешкото щастие. Не бихме могли да очакваме промяна в тази величина.
— Какво означава това? — попита Норийн. — Останало е достатъчно от Компютъра, за да управлява света и всички нас. Ако не го върши ефективно, това само временно ще облекчи нашето робство. Това няма да продължи дълго. Рано или късно, Мултивак ще осъзнае, че проблемът е непреодолим. Може и да го разреши и тогава разсеяността му ще премине. По тази начин робството ще се превърне в постоянно и непоправимо.
— Но сега той е объркан — каза Бакст. — Можем да разговаряме и на опасни теми, както виждате, без той да се усети… Все пак не мога да рискувам да се бавя, затова ви моля да ме разберете бързо.
Аз имам друга математическа игра… Да създам мрежа по модела на Мултивак. Демонстрирал съм я, независимо от нейната сложност и претрупаност. Търсех място, което ще поддаде при определени обстоятелства. Винаги съществува пункт, който ще се повлияе от апоплектичен удар. Това ще натовари системата, което неминуемо ще доведе до нейното разпадане.
— Е?
— Мултивак е разсеян, освен това ми вярва. Работих упорито, за да спечеля неговото доверие. Предателството е възможно, само ако противникът ти вярва. Ако някой от вас бе отишъл при него с моята молба, вниманието му щеше да се изостри. Ако не ми се бе доверил, Мултивак нямаше да ми разреши да се доближа до него. Сега той е разсеян и аз мога да действам.