Бакст се приближи до свързващия модул уверено. Четиринадесетте образа, включени към него, също помръднаха. Мекият шепот на работещия Мултивак център беше навсякъде около тях.
— Как да атакуваш неуязвим опонент? — попита Бакст. — Направи го първо уязвим…
Стараеше се да запази спокойствие, но всичко завесеше от този миг. Всичко! Бакст рязко издърпа куплунга… Само ако му бяха дали още малко време, за да бъде по-сигурен…
Никой не го спря. Задържал дъх, той усети как шепота постепенно затихва. Мултивак бе изключен. Ако шумът не бе изчезнал, нямаше начин да се поправи непоправимото. Не би могъл да възпре навреме приближаващите се роботи…
Тишината властваше навсякъде. Роботите в далечината продължаваха да работят невъзмутимо. Никой не се приближаваше към него.
Образите на четиринадесетте мъже и жени пред него бяха като вцепенени. Не можеха да осъзнаят случилото се току-що.
— Мултивак е изключен. Изгорял е непоправимо — обяви Бакст. Почувства се пиян от изречените думи. — Работя по проблема от мига, в който ви напуснах. Когато Хайнс го атакува, се изплаших, че Мултивак ще удвои своята защита. Трябваше да работя бързо… Не бях сигурен… — Бакст пое дълбоко въздух, за да се овладее. После съобщи тържествено. — Дадох ви мечтаната свобода!
Когато млъкна, Бакст усети тежестта на нагнетената тишина. Четиринадесет образа го зяпаха от екрана, загубили ума и дума.
— Толкова жадувахте свободата! Сега я имате! — извика Бакст.
После колебливо попита:
— Не искахте ли точно това?