Ласитър вдигна на ръце шерифа, който тихо простена, и го понесе по стълбата.
Изстрелите на площада замлъкнаха. Въпреки че никой от мъжете в офиса не беше стрелял, седмина от хората на Мълиган бяха паднали в праха на главната улица и стенеха от раните си. Ласитър видя, че ранените се оттеглиха настрани и другарите им почнаха да ги превързват.
Ред Клайд Мълиган се оглеждаше разтревожен. Нима градът все пак беше срещу него? Много добре видя, че никой от офиса не стреля. Значи още има жители на този град, които не му вярват и стрелят по хората му…
Обхвана го дива ярост. Все още не можеше да забрави унизителното си поражение през последната нощ. Щеше да го помни да края на живота си. Никога не беше преживявал нещо подобно. Затова Ласитър щеше да си плати с лихвите. Ще се справи с този кучи син, каквото и да му струва!
Най-важното сега беше да бъде обезвреден Ласитър! Мълиган отлично разбираше това и реши да заложи всичко на карта. Само Ласитър му се изпречваше по пътя към пълното господство над Каза Гранде. Ако го отстрани от пътя си, никой вече няма да посмее да му се противопостави.
Затова подкара коня си към Хуанита Перада. Всичко стана невероятно бързо. Преди мексиканката да успее да се отърси от шока си, той я смъкна от седлото и застана зад нея. С лявата си ръка беше обхванал гърлото й като в клещи, а в дясната стискаше тежкия си револвер.
Ласитър видя всичко от прозореца на офиса. Стомахът му се сви и той инстинктивно посегна към пушката си, макар много добре да знаеше, че никога няма да рискува живота на русата си любима. Проклятие! Как можеше този Мълиган да бъде толкова подъл?
Мълиган се усмихна подигравателно. Много добре разбираше, че Ласитър е в ръцете му.
— Твой ред е, Ласитър! — извика той. — Май нямаш друг изход, освен мирно и тихо да излезеш навън…
Над площада се възцари тишина. Ласитър обърна очи към Рио и промърмори:
— Той много добре знае какво иска. Притиснал ме е до стената. Но ако се предам, целият град ще бъде в ръцете му…
Рио Сардоне мълчаливо погледна навън.
— Наистина е много трудно за теб, амиго Ласитър — промълви той. — Знам, че няма да оставиш Хуанита в ръцете на този звяр.
Ласитър не отговори. Той беше взел решение и никой не можеше да го отклони от него. Скоро щеше да бъде мъртъв. Само ако не станеше някое чудо…
11.
Ред Клайд Мълиган беснееше от гняв, но едновременно с това изпитваше и тревога. Кой беше стрелял в гърба на хората му? Дали Ласитър нямаше приятели в този град?
Проклетият Ласитър!
Трябваше да го обезвреди. Ред Клайд Мълиган виждаше една-единствена възможност за това и не се поколеба да я използва. Ласитър трябваше да бъде отстранен и разобличен пред очите на целия град. Затова насочи пистолета си в главата на русата мексиканка.
— Излез, Ласитър! — изкрещя той. — Излез или ще я застрелям! Нали я обичаш, Ласитър?
— Да — каза на себе си Ласитър. — Тя е най-добрата жена на света.
Тези думи не бяха предназначени за ушите на Мълиган.
— Какво става, Ласитър? — изкрещя отново той. — Предай се най-после, проклето копеле! Животът ти или животът на блондинката, Ласитър! Искам да те убия, защото с твоята поява тук започнаха нещастията ми. Давам ти десет секунди. Ако не излезеш, ще стрелям!
Ласитър тръгна към вратата. Вървеше като осъден на смърт. Думите на Мълиган кънтяха в главата му: „Животът ти или животът на блондинката!“
Оттук нататък връщане назад нямаше. Напред и само напред. Ласитър твърдо беше решил да се пожертвува за Хуанита. Двамата бяха прекарали толкова хубави часове заедно, но това време беше безвъзвратно отминало.
Той бавно излезе на терасата. Спря се в сянката на покрива, за да не го забележи Мълиган. В този миг чу зад себе си гласа на Рио:
— Точно на мушката ми е, амиго. Да му пусна ли един куршум в гърлото?
Ласитър леко поклати глава.
— Недей, Рио! Един-единствен изстрел, и всичко ще се обърка.
Ласитър не искаше кървава баня. Смъртта на невинни хора трябваше по възможност да бъде избягната. Затова високо извика към площада:
— Пусни жената, Мълиган! Тя няма нищо общо с мен. Впрочем истинският мъж никога не посяга на жена. Нима си забравил всяка почтеност?
Мълиган щеше да се пръсне от ярост. Никога нямаше да забрави публичното унижение, на което го подложи Ласитър.
— Излез на улицата, Ласитър! — изкрещя той. — Без оръжие! Хвърли колана с револверите на терасата или на улицата, но така, че да го видя.
— Ти се готвиш да ме застреляш веднага, така ли? — попита спокойно Ласитър. — Да не съм животно? Какво имаш предвид?
Ред Клайд Мълиган продължаваше да държи револвера си, опрян в главата на русата мексиканка.