Те се хвърлиха обратно на земята, която като че ли се завъртя отвратително около тях.
— Какво беше това? — изсъска Артър.
— Нещо червено — изсъска Форд зад него.
— Къде сме?
— Хм, на нещо зелено.
— Очертания — измърмори Артър. — Искам очертания.
Аплодисментите на тълпата бяха бързо заменени от учудени ахкания и несръчното хилене на стотици хора, които все още не са подготвили съзнанието си за мисълта дали да повярват на това, което току-що се видяли или не.
— Това ваше канапе ли е? — попита един глас.
— Какво беше това? — прошепна Форд.
Артър погледна нагоре.
— Нещо синьо — каза той.
— Форма? — попита Форд.
Артър отново погледна.
— Има форма — изсъска той на Форд, със свирепо набръчкано чело, — на нещо като полицай.
Те останаха за малко свити долу, дълбоко начумерени. Образът с форма на нещо като полицай ги потупа по раменете.
— Хей, вие двамата — каза той, — станете да ви видим.
Тези думи оказаха наелектризиращ ефект върху Артър. Той скочи на крака като автор, чуващ телефонен звън, и изстреля серия бързи погледи към панорамата наоколо, която внезапно се материализира в нещо ужасно познато.
— Откъде взехте това нещо? — изкрещя той на образа на полицая.
— Какво казахте? — попита сепнат той.
— Това е игрището за крикет Лорд’с, нали? — изкрещя Артър. — Откъде го намерихте, как го домъкнахте тук? Мисля — добави той, обхващайки челото си с ръце, — че ще е хубаво да се поуспокоя.
Той внезапно клекна пред Форд.
— Полицай е — каза той, — какво ще правим?
Форд сви рамене.
— Какво искаш да правим? — попита той.
— Искам да ми кажеш — каза Артър, — че съм просънувал последните пет години.
Форд отново сви рамене и му направи тази услуга.
— Просънувал си последните пет години — каза той.
Артър се изправи на крака.
— Всичко е наред, полицай — каза той, — сънувал съм през последните пет години. Попитай него — прибави той, сочейки Форд, — той беше с мен. — Казвайки това, той се затътри към ръба на полето, изтупвайки шлифера си. После погледна шлифера си и спря. Вгледа се в него. След това се втурна към полицая.
— А откъде съм взел тези дрехи? — извика той.
Той припадна и легна конвулсивно на земята.
Форд поклати глава.
— Последните му два милиона години бяха лоши — каза той на полицая и те заедно изтеглиха Артър на канапето и го изнесоха от игрището, но бяха само малко затруднени от внезапното изчезване на канапето по пътя.
Реакциите от страна на тълпата бяха много и различни. Повечето от тях не можеха да ги видят и вместо това слушаха радио.
— Да, това е интересен инцидент, Брайън — каза един радиокоментатор на друг. — Не мисля, че е имало мистериозни материализации на игрище откакто, откакто, аз не си спомням дали изобщо е имало — а имало ли е? — това, за което си спомням?
— Еджбастън, 1932?
— А, и какво се случи тогава?
— Е, Питър, мисля че беше Кантър срещу Уилкокс, когато щяха да хвърлят от края, и тогава един от зрителите внезапно побягна точно през игрището.
Получи се пауза, докато Питър осмисли това.
— Д… д… да — каза той, — да, тогава всъщност нямаше нищо мистериозно, нали? Всъщност той не се материализира, нали? Само побягна.
— Да, вярно, но той претендираше да е видял нещо да се материализира на игрището.
— А, наистина ли?
— Да, алигатор, мисля, някакъв си.
— А, а някой друг видя ли го?
— Явно не. И никой не можеше да получи детайлно описание от него, така че само беше проведено най-повърхностно претърсване.
— А какво се случи с мъжа?
— Мисля, че някой му предложи да го изведе оттам и да му даде обяд, но той обясни, че вече се е наобядвал доста добре, така че въпросът беше забравен и Уоруикшир успя да спечели три вратички.
— Така че не е като днешния пример. За всички вас, които се включвате сега, може би ще ви е интересно да чуете, че, хм… двама мъже, двама доста безвкусно облечени мъже, и едно канапе — Честърфилдско, мисля?
— Да, Честърфилдско.
— Току-що се материализираха тук, в средата на игрището за крикет Лорд’с, но не мисля, че причиниха някакво зло, те бяха много внимателни, и…
— Съжалявам, може ли да прекъсна за момент Питър, и да добавя, че канапето току-що изчезна.
— Така да е. Да, една мистерия по-малко. Така, това определено е за книгата на рекордите. Точно това, което се случва в този драматичен момент от играта, когато Англия се нуждае от двадесет и четири пробега, за да спечели сериите. Мъжете напуснаха игрището, съпровождани от полицай, и мисля, че всички се успокоиха и играта ще бъде подновена.
— А сега, сър — каза полицаят, след като преминаха през любопитната тълпа, и положиха спокойното бездейно тяло на Артър на едно одеяло, — може би ще ми кажете кои сте, откъде идвате, и за какво беше цялата тази малка сцена?