Би било трудно човек да не повярва на това, без да знае доста повече от Историята на Галактиката в сравнение с малкото, което Артър бе успял да понаучи досега по време на пътешествията си. Призрачните, свирепи фигури, които се движеха в димната завеса, сякаш изпълняваха серия от причудливи подобия на удари с бухалка. Разликата се състоеше в това, че всяка топка, която удряха с бухалките си, експлодираше там, където се приземяваше. Първият такъв удар разсея първоначалното подозрение на Артър, че цялата тази работа е рекламен трик на австралийските производители на маргарин.
И тогава, също толкова внезапно, колкото и започна, всичко свърши. Единадесетте бели робота се издигнаха над стелещия се облак в стегната редица и с няколко финални огнени проблясквания изчезнаха в недрата на висящия си кораб. Издавайки звук, като че ли стотици хиляди хора бяха казали „фууп“, корабът бързо изчезна в разредения въздух, откъдето се беше изуопкал.
За миг се възцари оглушителна тишина и от стелещия се пушек изникна бледата фигура на Слартибартфаст. Той приличаше още повече на Мойсей, защото въпреки че планината все така отсъстваше, сега беше налице поне пламтяща и пушеща добре подкастрена ливада, през която той крачеше.
Той отчаяно се оглеждаше, докато не видя забързаните фигури на Артър Дент и Форд Префект да си пробиват път през уплашената тълпа, чието занимание в момента беше да бяга панически в обратна посока. Ясно беше, че тълпата се чудеше, що за необикновен ден излезе този, без да знае самата тя откъде да излезе, ако това въобще беше възможно.
Слартибартфаст настойчиво жестикулираше и викаше към Форд и Артър, докато тримата бавно приближаваха кораба, всеки под различен ъгъл. Корабът все още беше паркиран зад пейките и очевидно все още не беше забелязан от тълпата, бягаща панически покрай него, която и без друго си имаше достатъчно грижи, за да се занимава и с него.
— Те взеха фалш марш палш! — крещеше Слартибартфаст с тънък треперещ глас.
— Какво вика тоя? — задъхано попита Форд, докато си проправяше път с лакти.
Артър поклати глава.
— „Те взеха“ нещо си — отвърна той.
— Те взеха фалш марш палш! — извика отново Слартибартфаст.
Артър и Форд поклатиха глави един към друг.
— Изглежда нещо спешно — каза Артър. Той спря и извика.
— Какво?
— Те взеха фалш марш пепел! — изкрещя Слартибартфаст, все още махайки към тях.
— Той казва — каза Артър — че те са взели Пепелта. Това е, което мисля че казва. — Те продължиха да бягат.
— Пе…? — попита Форд.
— Пепелта — стегнато каза Артър. — Изгорелите останки от един кол за крикет. Това е трофей. Очевидно — той се задъхваше — това е, за което са дошли и са го взели. — Той тръсна глава съвсем леко, като че ли правеше опит да намести мозъка си малко по-ниско в черепа.
— Странно нещо иска да ни каже — изстреля Форд.
— Странно нещо да вземат.
— Странен кораб.
Те бяха стигнали до него. Другото най-странно нещо в кораба беше НДП полето в действие. Сега те ясно можаха да видят кораба такъв, какъвто беше, просто защото знаеха, че той е там. Беше съвсем очевидно, обаче, че никой друг не можеше да го види. Не защото беше невидим в действителност или нещо друго хиперневъзможно от този род. Технологията на превръщането на каквото и да било в невидим обект е толкова безкрайно сложна, че деветстотин деветдесет и девет хиляди милиона, деветстотин деветдесет и девет милиона, деветстотин деветдесет и девет хиляди, деветстотин деветдесет и девет трилиона пъти по-лесно и по-ефективно е просто обектът да се разкара и да се мине и без него. Ултрамодерният наукомагьосник Ефрафакс от Уъг заложил веднъж живота си, че за една година ще направи мегапланината Маграмал абсолютно невидима.
След като си играл по-голямата част от годината с огромни Лукс-О-Помпи и Рефракто-Занулители и Спектро-Байпас-О-Матици, накрая, с девет часа на разположение, разбрал, че няма да успее.
И така, той и негови приятели, и приятели на приятелите, и приятели на приятелите на приятелите, и приятели на приятелите на приятелите на приятелите, и някои по-малко добри техни приятели, които случайно притежавали голяма космическа товарителна компания, изкарали, по всеобщо признание днес, най-тежката нощна бригада в историята. В резултат, естествено, на следващия ден Маграмал не била вече видима. Ефрафакс изгубил баса — а следователно и живота си — само защото някакъв педантичен служител на правосъдието забелязал: (а) че когато се поразходил из мястото, където трябвало да бъде Маграмал, в нищо не се спънал или ударил носа си, и (б) една подозрително изглеждаща луна в повече.