НДП полето е много по-просто и по-ефективно, още повече, че може да изкара над сто години само на една батерийка за фенерче. Това е така, защото се разчита на естественото предразположение на хората да не виждат нищо, което не искат да видят, не очакват или не могат да обяснят. Ако Ефрафакс беше боядисал планината в розово и беше издигнал едно евтино и просто НДП поле върху нея, то хората щяха да минават покрай, около и дори върху нея и никога да не забележат, че тя е там.
Точно това ставаше и с кораба на Слартибартфаст. Той не беше розов, но ако би бил, това щеше да е най-малкият му видим недостатък и хората нямаше да го забелязват, както всичко останало.
Най-необичайното нещо в кораба беше, че той изглеждаше само отчасти като космически кораб с ракетните си двигатели, стабилизаторите, спасителните люкове и така нататък. Доста по-голяма беше приликата му с издължено малко италианско бистро.
Форд и Артър изгледаха кораба с недоумение и накърнени чувства.
— Да, знам — каза Слартибартфаст, който в това време бързаше запъхтян и развълнуван към тях — но има причина. Хайде, трябва да тръгваме. Древният кошмар отново настъпи. Съдбата ни пресрещна. Трябва веднага да се махаме.
— Предполагам, на някое слънчево място — каза Форд. Форд и Артър последваха Слартибартфаст в кораба.
Това, което видяха вътре толкова ги потресе, че изобщо забравиха за последвалите навън събития.
Още един космически кораб, още един, сребрист и гладък, се спусна от небето върху игрището тихо и безшумно, разгъвайки дългите си крака плавно в технологична балетна стъпка.
Той се приземи леко. Показа се къса стълба. Появи се висока сиво-зелена фигура и бодро се отправи към малката купчина хора, събрани в центъра на игрището, грижещи се за ранените в неотдавнашната странна касапница. Фигурата леко разбутваше хората настрани със скрита авторитетност. Най-накрая стигна до един човек, който лежеше в отчайващо голяма локва кръв, очевидно вече отвъд възможностите на която и да било земна медицина да бъде спасен, тежко дишащ, кашлящ със сетни сили. Фигурата коленичи тихо край него.
— Артър Филип Деодат? — попита Фигурата. Човекът едва кимна с ужасен поглед.
— Ти си един скапан тъп никаквец — прошепна съществото. — Мисля, че трябва да го знаеш преди да си идеш.
Глава V
Важни факти от историята на Галактиката, номер две:
(Взето от Ежедневен Звезден Справочник на Популярна История на Галактиката.)
Откакто съществува Галактиката, многобройни цивилизации са се издигали и рухвали, издигали и рухвали, издигали и рухвали толкова често, че човек лесно би се изкушил да помисли, че животът в Галактиката трябва да е:
(а) нещо сродно с морската болест — пространствена болест, временна болест, историческа болест или нещо такова, и
(б) глупав.
Глава VI
На Артър му се струваше, че цялото небе внезапно се отдръпна и ги пропусна.
Струваше му се, че атомите в мозъка му се преплитат с атомите в космоса.
Струваше му се, че се носи с вятъра на Вселената и че вятърът е той самият.
Струваше му се, че е една от мислите на Вселената и че Вселената е негова мисъл.
Струваше им се на хората от игрището Лордс Крикет Граунд, че, както това често се случва, току-що се бе появил и изчезнал поредният ресторант в северен Лондон и също така, че това е Нечий Друг Проблем.
— Какво стана? — със страхопочитание прошепна Артър.
— Изстреляхме се — каза Слартибартфаст.
Шашнат, Артър лежеше вцепенено в креслото за ускорение. Не беше сигурен дали току-що прихвана космическа болест или някаква религия.
— Приличен двигател — каза Форд в неуспешен опит да замаскира силното впечатление, което му направи корабът на Слартибартфаст — срамота е такова обзавеждане?
За момент старецът не отговори. Беше се вторачил в уредите с вид на човек, който се опитва да превърне градус Фаренхайт в градус Целзий наум, докато къщата му изгаря. После веждите на стареца се изправиха и той се вгледа за секунда в панорамния екран пред себе си, където звездите с объркваща сложност се спускаха около кораба като сребристи нишки.
Устните му се размърдаха, като че ли искаше да каже нещо. Изведнъж погледът му се стрелна тревожно към уредите, но после отново възвърна спокойствието си и Слартибартфаст втренчено сбърчи вежди. Той погледна пак екрана. Усети собствения си пулс. За момент веждите му се сбърчиха още повече и после той се отпусна.