— Прилича на шегичка — каза Артър.
— Знам на какво прилича — каза Слартибартфаст и влезе.
В този момент Артър беше осенен от внезапен смътен проблясък какво може да означава това, но отказа да повярва. „Вселената не можеше да действа така, мислеше той, сигурно не може. Това, помисли си той, би било толкова абсурдно, толкова абсурдно, колкото“. Артър прекъсна тази нишка на мисълта си. Повече от действително абсурдните неща, които му идваха наум, вече се бяха случили.
И това беше едно от тях.
Беше голяма стъклена клетка или кутия — всъщност стая.
В нея имаше маса, дълга маса, около която бяха наредени почти дузина столове. На масата имаше покривка — мръсна, на червени и бели квадратчета, белязана от цигарени обгаряния, оставени, по всяка вероятност, на прецизно изчислени математически места.
А на покривката имаше около дузина наполовина изядени италиански блюда, обградени с наполовина изядени хлебчета и наполовина изпити чаши вино, с които апатично си играеха роботи.
Всичко беше напълно изкуствено. Роботите посетители бяха обслужвани от сервитьор робот, робот виночерпец и робот maitre d’. Мебелировката беше изкуствена, покривката изкуствена и всяка отделна част от храната беше в състояние да демонстрира механичните характеристики на, да речем, едно pollo sorpreso3, без в действителност да представлява това.
Всички участваха заедно в един малък танц — сложно изпълнение, което включваше използването на менюта, кочани със сметки, портфейли, чекови книжки, кредитни карти, часовници, моливи и книжни салфетки, които сякаш непрестанно се носеха на ръба на насилието, но така и не стигаха доникъде.
Слартибартфаст се забърза навътре и май реши да прекара остатъка от деня безгрижно с maitre d’, когато един от роботите посетители бавно се смъкна под масата, споменавайки какво смятал да направи някакъв тип с някакво момиче.
Слартибартфаст зае освободеното място и хвърли проницателен поглед към менюто. Темпото на изпълнението около масата някак недоловимо се забърза. Избухнаха спорове, клиентите се опитваха да докажат разни неща върху салфетките. Ожесточено ръкомахаха и се опитваха да си надничат в остатъците от пилето. Ръката на сервитьора започна да се движи върху кочана със сметки по-бързо, отколкото би могла да го направи човешка ръка, а след това и по-бързо, отколкото би могло да я проследи човешко око. Темпото растеше. Скоро необичайна и настоятелна учтивост завладя групата. Секунди по-късно изглеждаше, че за известно време се постигна разбирателство. Нова вибрация прониза кораба.
Слартибартфаст изникна от стъклената стая.
— Бистроматика — каза той. — Най-мощната изчислителна сила, позната на паранауката. Елате в Стаята за Информационни Илюзии.
Той се понесе и ги помъкна слисани зад себе си.
Глава VII
Бистромашинното Задвижване е прекрасен нов метод за прекосяване на огромни междузвездни пространства без всичкото онова опасно моткане с Невероятностните Фактори.
Самата Бистроматика е просто един революционен нов начин да се опознае поведението на числата. Както Айнщайн е забелязал, че времето не е абсолютна величина, а зависи от положението на наблюдателя в пространството и пространството не е абсолютна величина, а зависи от положението на наблюдателя във времето, така днес е известно, че числата не са абсолютна величина, а зависят от положението на наблюдателя в ресторанта.
Първото неабсолютно число е броят на хората, за които е резервирана масата. То варира по време на първите три телефонни обаждания в ресторанта и няма пряка връзка с броя на хората, които се появяват в действителност или с броя на хората, които се присъединяват впоследствие след шоу/мач/парти/купона, нито пък с броя на хората, които си тръгват, щом видят кой е дошъл.
Второто неабсолютно число е даденото време на пристигане. Днес то се смята за една от най-странните математически концепции, за реципрекасексклузия, за число, чието съществуване може да се дефинира само ако се брои за всичко останало, но не и за самото него. С други думи, даденото време на пристигане е онзи момент от времето, в който пристигането на който и да било член от тайфата е невъзможно. Реципрекасексклузиите имат жизненоважно значение за много дялове от математиката, като статистиката и счетоводството, а също така дават основните уравнения, използвани за построяването на НДП полето.