Третият и най-мистериозен случай на неабсолютност се наблюдава във връзката между броя на поръчките според сметката, цената на всяка една от тях, броя на хората и това, което те се готвят да платят. (Броят на хората, които изобщо имат пари е само частен случай в това поле.)
Объркващите противоречия, които възникват тук, останали неизследвани столетия наред, просто, защото никой не ги взимал на сериозно. Те били приписвани на такива неща, като учтивост, грубост, подлост, избухливост, отпадналост, възбуденост или късния час и били напълно забравяни на следващата сутрин. Разбира се, те никога не били изследвани в лабораторни условия, защото никога не се случвали в лабораториите — поне не и във водещите.
И така, чак с напредъка в развитието на джобните компютри станало възможно откриването на шокиращата истина и тя била следната:
Числата от ресторантските сметки, написани в границите на ресторанта, не се подчиняват на същите математически правила, както числата върху всеки друг къс хартия във всяка друга част от Вселената.
Само този факт бил достатъчен, за да се превземе с щурм научния свят. Той го революционизирал напълно. Толкова много математически конференции се провели в толкова добри ресторанти, че много от най-изтънчените умове на едно цяло поколение загинали от затлъстяване и инфаркт, а науката математика изостанала назад с години.
Все пак, макар и бавно, приложенията на тази идея започнали да се осъзнават. В началото било прекалено кретенско, прекалено откачено, прекалено напомнящо за човека от улицата, който казва: „О, да, ами това и аз можех да ти го кажа“. После били изобретени някои фрази, като например „Интерактивна Субективностна Мрежа“, с което нещата се изяснили и всички си отдъхнали.
Малките групички от монаси, които висели непрестанно около главните изследователски институти и изпълнявали необичайни песнопения за възможността Вселената да представлява плод на собственото си въображение, най-накрая получили грамота за улично театрално изпълнение и си отишли.
Глава VIII
— Виждате ли, при космическите пътувания — каза Слартибартфаст, докато ръчкаше някакви уреди в Стаята за Информационни Илюзии — при космическите пътувания…
Той спря и се огледа.
След визуалната чудовищност на централната изчислителна зала, стаята за Информационни Илюзии представляваше добре дошло облекчение. В нея нямаше нищо. Никаква информация, никакви илюзии, само те тримата, бели стени и няколко малки уреда, изглежда направени да се включват в нещо, което Слартибартфаст не можеше да намери.
— Да? — подкани го Артър. Той беше схванал притеснението на Слартибартфаст, но не знаеше какво да прави с него.
— Да какво? — каза старецът.
— Искаше да кажеш?
Слартибартфаст го погледна остро.
— Числата — каза той — са отвратителни. — Той се захвана пак да търси.
Артър мъдро закима. След известно време осъзна, че това няма да го доведе до никъде и реши да каже поне едно „какво?“, ако не друго.
— При космическите пътувания — повтори Слартибартфаст — всички числа са отвратителни.
Артър кимна пак и потърси Форд за помощ, но Форд се упражняваше да бъде мрачен и явно добре напредваше.
— Аз само — каза Слартибартфаст с въздишка — се опитвам да ви спестя въпроса, защо всички корабни изчисления бяха извършени върху сервитьорския кочан със сметки.
Артър се намръщи.
— Защо — попита той — всички корабни сметки бяха извършени върху сер…
Той млъкна.
Слартибартфаст каза:
— Защото при космическите пътувания всички числа са ужасни.
Можеше да се обзаложи, че не срещаше разбиране отсреща.
— Чуйте сега — заобяснява той. — Върху сервитьорския кочан със сметки числата играят. Трябва да сте се сблъсквали с това явление.
— … Ами…
— Върху сервитьорския кочан със сметки — каза Слартибартфаст — реалност и нереалност се сблъскват на такова фундаментално ниво, че едното се превръща в другото и всичко става възможно в рамките на определени параметри.
— Какви параметри?
— Невъзможно е да се каже — каза Слартибартфаст. — Това е едно от тях. Странно, но вярно. Поне аз мисля, че е странно — добави той — и съм убеден, че е вярно.
В този миг той намери мястото, което търсеше и включи там уреда, който държеше в ръцете си.
— Не се тревожете — каза той, но после сам внезапно хвърли тревожен поглед към стената и отскочи назад — то… е…
Не чуха какво казва, защото в този момент корабът престана да съществува за тях, а един боен кораб с размера на малък мидландски4 промишлен град изскочи в нощта срещу тях със запалени космически лазери.