Глава X
Тялото на Артър Дент се протегна.
Вселената се разчупваше около него на милиони святкащи фрагменти. Всяко отделно парченце се въртеше безмълвно в пустотата, отразявайки върху сребристата си повърхност всепоглъщащо унищожение от огън и разруха.
После чернотата зад Вселената избухна и всяко отделно парче чернота представляваше неистовия пушек на ада.
Нищото зад чернотата зад Вселената избухна също, а най-накрая зад нищото зад чернотата зад разчупената Вселена беше тъмната фигура на страхотно огромен мъж, говорещ страхотни думи.
— Това бяха — каза фигурата, говорейки от страхотно удобен стол — Криккитските войни, най-огромното опустошение, сполитало някога нашата Галактика. Това, което изпитахте…
Слартибартфаст превъртя напред, махайки с ръка.
— Това е документален запис — извика той. Откъсът не е този, който ми трябва. Ужасно съжалявам, опитвам се да намеря пренавиващото.
— …е това, което милиарди и милиарди невинни…
— Не се — извика Слартибартфаст, превъртайки пак напред и човъркайки яростно устройството, което беше включил в стената на Стаята за Информационни Илюзии и което всъщност още стоеше включено там — съгласявайте да купувате нищо с такъв жак.
— …хора, създания, вашите себеподобни…
Музиката се засили. Страхотна музика, страхотни акорди. От страхотно завихрената мъгла зад мъжа бавно изплуваха три високи колони5.
— …изпитали, оживяха — или, най-често, не успяваха да оживеят. Помислете за това, приятели мои. И нека не забравяме — а само след миг ще мога да ви предложа начин, който ще ни помогне винаги да помним, — че преди Криккитските войни, Галактиката беше едно рядко срещано и прекрасно нещо, една щастлива Галактика!
На това място музиката страхотно гърмеше и трещеше.
— Една Щастлива Галактика, приятели мои, както това се представя от символа на Вратата Уиккит6!
Сега трите колони се виждаха ясно. Върху тях напречно бяха разположени две греди по начин, изумително познат за объркания мозък на Артър.
— Трите колони — прогърмя мъжът. — Стоманената колона, въплъщаваща Силата и Мощта на Галактиката!
Премигаха прожектори и затанцуваха лудешки танц нагоре-надолу по колоната от ляво, която, очевидно, беше направена от стомана или нещо много подобно. Музиката прокънтя глухо и загърмя.
— Перспексовата Колона — обяви мъжът, — въплъщаваща силата на Науката и Разума в Галактиката!
Други прожектори заиграха екзотично нагоре-надолу по дясната, прозрачна колона, създавайки ослепителни образи във вътрешността й, които събудиха в стомаха на Артър Дент необясним страстен копнеж по сладолед.
— И — продължи гръмкият глас — Дървената Колона, въплъщаваща — тук гласът му стана съвсем леко дрезгав и се изпълни с прекрасни сентименти — силата на Природата и Духовността.
Прожекторите обхванаха централната колона. Музиката смело достигна напълно непоносими височини.
— Между тях подкрепяни — гласът се извиси до своята кулминация — Златната Греда на Успеха и Сребърната Греда на Мира!
Сега цялото съоръжение беше залято от ослепителни светлини, а музиката, за щастие, беше надхвърлила далеч прага на чувствителността. Двете брилянтно пробляскващи греди бяха поставени върху трите колони. Изглежда върху тях седяха момичета или, както можеше да се предположи, това трябваше да бъдат ангели. Все пак, ангелите обикновено биват представяни с повече одеания, отколкото в случая.
Изведнъж настъпи драматично мълчание в нещото, замислено вероятно да представлява Космоса, и светлините избледняха.
— Няма свят — потрепваше обиграният глас на мъжа — няма цивилизован свят в Галактиката, където този символ да не се тачи дори и днес. Дори в примитивните светове той се е съхранил в родовата памет. Именно него унищожиха силите на Криккит и именно той сега държи заключен техния свят до края на вечността!
Със замах мъжът извади от ръцете си модел на Вратата Уиккит. В този необиковен спектакъл беше страшно трудно да се определи мащаба, но моделът изглеждаше висок около три фута.
— Разбира се, това не е оригиналният ключ. Той, както на всички е известно, беше засмукан от вечно-въртящите се в пространствено-временния континуум вихри и загубен завинаги. Това е забележително копие, ръчна изработка на сръчни занаятчии, използвали древните тайни на занаята. То е сглобено с любов, за да бъде превърнато в реликва, която е чест да притежавате, реликва в памет на загиналите защитници на Галактиката — нашата Галактика!
5
В крикета вратата представлява три кръгли дървени подпори, широки два сантиметра и дълги около седемдесет сантиметра, забити в земята на една линия с около седем сантиметра разстояние помежду си и съединени отгоре с две напречни греди. Бел.пр.
6
Уиккит — преиначено от уикет — напречните греди на вратата в крикета, които трябва да се уцелят с топката. Бел.пр.