Не беше сигурен дали четвъртото питие успя да разбере всичко това, така че изпрати и пето да разясни идеята по-пълно и шесто за морална подкрепа.
— Пиеш прекалено много — каза Трилиън.
Главите му се сблъскаха, опитвайки се да обединят четирите Трилиън, които сега виждаше, в една цялостна личност. Отказа се и погледна навигаторския екран, където с удивление откри твърде значителен брой звезди.
— Вълнение и приключение и истински дивотии — измърмори той.
— Виж какво — каза тя със съчувствена нотка в гласа и седна до него — съвсем разбираемо е, че за известно време ще се чувстваш малко безполезен.
Той я изгледа подозрително. Никога досега не беше виждал някой да седи в собствения си скут.
— Уоу — каза той. — Сипа си още едно.
— Ти приключи мисията си, която изпълняваше години наред.
— Не съм я изпълнявал. Опитвах се да избегна да я изпълнявам.
— Все пак ти я приключи.
Зейфод изгрухтя. Изглежда в стомаха му течеше луд купон.
— Мисля, че тя ме приключи — каза той. — Ето ме, Зейфод Бийбълброкс, мога да отида където си искам и да направя каквото си искам. Имам най-великия кораб в познатите небеса, момиче, с което нещата изглежда да вървят съвсем добре.
— Наистина ли?
— До толкова, до колкото мога да преценя. Не съм експерт по личните връзки.
Трилиън повдигна вежди.
— Аз съм — добави той — печен тип, мога да правя каквото си искам, само дето нямам и най-малка представа какво.
Той направи кратка пауза.
— Изведнъж едно нещо — добави по-нататък — престана да влече след себе си друго нещо. — обратно на това твърдение, той удари още едно и тромаво се смъкна от стола.
Докато къртеше, Трилиън направи малка справка в Пътеводителя на Галактическия Стопаджия. Там се предлагаха няколко съвета по въпроса за пиянството.
— Дерзайте — казваше се там — и наслука.
Имаше препратки в указателя за размера на Вселената и как да се оправиш с него.
После тя попадна в указателя на Хан Уейвъл, екзотичната планета за отпуски и едно от чудесата на Галактиката.
Хан Уейвъл е свят, състоящ се предимно от легендарни ултралуксозни хотели и казина, които всички до един са се сформирали в резултат на природната ерозия на вятъра и дъжда.
Шансовете това да се случи са едно към безкрайност. Малко се знае за процесите, довели до този резултат, защото нито един от копнеещите да ги изследват геофизици, вероятностни статистици, метеороаналитици или страннолози не е в състояние да си позволи да отседне там.
„Страхотно“, помисли си Трилиън, и след няколко часа великият бял кецообразен кораб бавно се спускаше в небето под едно горещо искрящо слънце към ярко оцветен пясъчен космопорт. Очевидно долу корабът предизвикваше сензация и Трилиън се забавляваше. Тя чу Зейфод да се движи наоколо и да си подсвирква някъде в кораба.
— Как си? — попита тя по корабния интерком.
— Чудесно — отвърна той умно, — ужасно добре.
— Къде си?
— В банята.
— Какво правиш?
— Стоя си там.
След час-два стана ясно, че е имал предвид точно това и корабът се обърна отново към небето, без да е отворил люка си нито веднъж.
— Хей-хо — каза Еди Компютърът.
Трилиън търпеливо кимна, забарабани с пръсти няколко пъти и включи пак корабния интерком.
— Мисля, че засиленият купонен режим вероятно не е това, от което се нуждаеш в този момент.
— Вероятно не — отвърна Зейфод, оттам където се намираше.
— Мисля, че малка доза физическо предизвикателство ще ти помогне да излезеш от кожата си.
— Каквото и да си мислиш, мисля — каза Зейфод.
„ВЪЗСТАНОВИТЕЛНИ НЕВЪЗМОЖНОСТИ“ беше заглавието, което привлече погледа на Трилиън, когато малко по-късно тя седна отново да прелисти Пътеводителя. Докато „Златно Сърце“ се носеше с невероятна скорост в неопределена посока тя посръбваше от една чаша нещо неставащо за пиене, приготвено от Нутриматичния шейкър и четеше как се лети.
Ето какво казва Пътеводителят на Галактическия Стопаджия по въпроса за летенето.
Има чалъм, казва той, в летенето, или по-скоро се иска умение.
Умението се състои в това, да се научите да се хвърляте на земята и да не я уцелвате.
Изберете си един хубав ден, предлага той, и опитайте. Първата част е лесна.
Всичко, което се иска в нея, е просто да се хвърлите напред с цялата си тежест и да не Ви пука, че ще Ви заболи.
Тоест, ще Ви заболи, ако не-успеете да пропуснете земята.
Повечето хора не успяват да я пропуснат. И дори действително да полагат необходимото старание, почти сигурно е, че твърдо няма да я пропуснат.
Очевидно именно тази втора част, пропускането, създава трудности.