Единият проблем е, че земята трябва да се пропусне случайно. Няма никакъв смисъл от опитите за съзнателно пропускане, по простата причина, че това няма да стане. Трябва по средата на пътя вниманието Ви внезапно да бъде отвлечено от нещо друго, така че повече да не си мислите за падането, или за земята, или колко много ще Ви заболи ако не успеете да я пропуснете.
Забележително трудно е да отклоните вниманието си от тези три неща през онази част от секундата, която имате на разположение. От тук идват и неуспехите на повечето хора, а също и крахът на илюзиите им относно този весел и зрелищен спорт.
Ако, все пак, сте достатъчно късметлия да разсеете вниманието си в критичния миг, да речем, с някой пищен чифт крака (пипала, псевдоноги, според филността и/или личните предпочитания) или с някоя бомба, която се взривява наблизо, или ако внезапно съзрете някой екземпляр от изключително рядък вид буболечки да пълзи върху близкия клон, в този случай за свое учудване няма изобщо да уцелите земята, а ще се полюшвате на няколко инча над нея с леко глуповат вид.
Това е моментът за превъзходна и несъзнателна концентрация.
Полюшвайте се и плавайте, плавайте и се полюшвайте.
Зарежете всякакви разсъждения относно тежестта си и просто се оставете да се понесете по-нависоко.
Не слушайте никого какво ще Ви каже в този момент, защото няма да може да Ви каже нищо полезно.
Най-вероятно е да Ви кажат нещо от сорта „Мили Боже, не можеш да летиш!“
Жизнено важно е да не им вярвате или внезапно те ще се окажат прави.
Носете се все по-нависоко и по-нависоко.
Пробвайте няколко пикирания, отначало нежно, после се понесете над върховете на дърветата, дишайки равномерно.
НЕ МАХАЙТЕ НА НИКОГО!
След като направите това няколко пъти, ще установите, че моментното разсейване се постига все по-лесно и по-лесно.
После ще научите и всичко за това, как да контролирате полета си, скоростта, маневреността си, като номерът обикновено се крие в това, да не мислите прекалено много за нещата, които искате да направите, а да ги оставите да станат от само себе си, все едно, че така или иначе ще се случат.
Ще се научите също как да се приземявате правилно, с което сигурно ще се сблъскате и то ще се сблъскате лошо, още при първите си опити.
Има и частни клубове за летене, към които може да се присъедините и което ще Ви помогне да постигнете най-важното, разсейването. Там се наемат хора с удивителни тела или идеи, които да изскачат иззад храсталаците и да ги показват и/или обясняват в критичния момент. Малко истински стопаджии могат да си позволят членството в тези клубове, но някои от тях успяват да намерят там временно работа.
Трилиън жадно прочете това, но после с неохота реши, че Зейфод не беше в подходяща умствена форма за летене, или за ходене по планините, или за наемане на Брантисвоганската Администрация за оповестяване на програмата по смяна на жителството. Това бяха останалите занимания, изброени под заглавието „Възстановителни Невъзможности“.
Вместо това тя подкара кораба към Алосиманиус Синека, царство на ледове, сняг, потресаваща мозъка красота и зашеметяващ студ. Преходът от снежните долини на Лиска до подножието на Ледено-кристалните пирамиди на Састантуа е дълъг и отвратителен, дори ако човек е с реактивни ски и синекиански снежни хрътки. Но гледката от върха, гледката, която се открива към Глетчерните долини Стин, блестящата планина Призм и далечните ефирно играещи ледени светлинки, първоначално смразява ума, а после бавно го отпуска към неизпитани досега хоризонти на красотата. Трилиън почувства, че би могла да понесе бавното отпускане на мозъка си към неизпитани досега хоризонти на красотата.
Те навлязоха в ниска орбита.
Сребристобялата красота на Алосиманиус Синека се простираше под тях.
Зейфод беше останал да лежи в леглото с едната си глава пъхната под възглавницата, а другата решаваща кръстословици до късно през нощта.
Трилиън отново търпеливо кимна, преброи до достатъчно голямо число и си каза, че сега важното е да накара Зейфод да говори.
С помощта на дезактивирането на синтоматиката на всички кухненски роботи, тя приготви най-прекрасното ядене, което можа да измисли — не много мазни меса, ароматни плодове, благоуханни сирена, изтънчени алдебарански вина.
Занесе ги на Зейфод и го попита дали е склонен да обсъдят нещата.
— Раззаркай се — каза той.
Трилиън търпеливо кимна, преброи до едно още по-голямо число, леко хвърли подноса встрани, отиде до стаята за транспортиране и просто се телепортира извън неговия живот, накъдето й видят очите.