С цялата си наивност дизайнерите и инженерите решили да вградят в кораба прототип на Невероятностното поле. Може да се предположи, че това е било замислено с цел да гарантира, че би било Безкрайно Невероятно нещо в някоя част от кораба някога да се развали.
Те не са разбирали, че поради квазиреципрочната и кръгова природа на Невероятностните изчисления, това, което е Безкрайно Невероятно всъщност може да се очаква да се случи почти веднага.
Космическият кораб Титаник бил чудовищно красива гледка, вписан, подобно на Арктурански Мегапразенкит, в рисунъка на осветеното с лазери конструкционно скеле. Един брилянтен облак от игли и карфици на фона на междузвездната чернота. Но когато бил изстрелян, той не успял да довърши дори първото си радиосъобщение — 808 — преди да претърпи внезапен и безпричинен абсолютен крах в съществуванието си.
И все пак, събитието, довело до катастрофалния провал на една прохождаща наука, в същото време засвидетелствало апотеоза на друга. Било доказано по безспорен начин, че триизмерното телевизионно предаване на изстрелването било гледано от повече на брой хора, отколкото в действителност ги е имало в този момент. Днес това се признава за най-голямото постижение в науката за изследване на публиката.
Друго зрелищно събитие за медиите по онова време било избухването на звездата Ислодинс в свръхнова няколко часа по-късно. Ислодинс е звездата, около която живеят, или по-скоро живееха, повечето застрахователни агенти на Галактиката.
Но докато за тези големи кораби, а също и за други, като например Галактическата Флотилия от Бойни Кораби — ГКК Смелост, ГКК Дързост, ГКК Самоубийствена Лудост — се говори със страхопочитание, гордост, ентусиазъм, вълнение, възхищение, съжаление, завист, негодувание, всъщност с почти всички добре познати чувства, то онзи, който обикновено предизвиква най-искрено изумление е Корабът „Криккит“, първият космически кораб, построен от народа на Криккит.
Не защото е бил прекрасен кораб. Това не е бил.
Той беше смахнато парче старо желязо. Изглеждаше като че ли е бил скалъпен набързо в нечий заден двор, което си беше самата истина. Изумителното нещо в кораба беше не, че е направен добре (не беше), а че беше направен въобще. Периодът от време, който измина между момента, в който народът на Криккит откри, че има такова нещо като космос и изстрелването на техния първи кораб, беше почти една година.
Докато затягаше колана си вътре, Форд Префект беше изключително благодарен, че това е само една Информационна Илюзия и следователно той е в пълна безопасност В истинския живот никога не би припарил до такъв кораб, дори за всичкото оризово вино в Китай. „Доста афиф“ беше фразата, която първа изникна в ума му и „Ако обичате, мога ли да си изляза?“ беше втората.
— Това чудо ще литне ли? — каза Артър, гледайки мрачно свързаните тръби и жици, които красяха сгърчената вътрешност на кораба.
Слартибартфаст го увери, че ще полети, че те са в пълна безопасност и че всичко ще бъде от изключителна полза и изобщо няма да е мъчително.
Форд и Артър решиха просто да се отпуснат и да се оставят да бъдат измъчени.
— Защо да не — каза Форд — полудеем?
Пред тях седяха пилотите, разбира се, без ни най-малко да усещат присъствието им поради факта, че в действителност те не бяха там. Пилотите бяха същевременно и конструктори на кораба. През онази нощ на хълма бяха пели здрави, сгряващи сърцето песни. Техните мозъци бяха съвсем леко мръднали от близката катастрофа на чуждоземния кораб. Тези хора бяха прекарали седмици наред, отмъквайки и последната най-малка тайна от останките на изгорелия кораб, като през цялото време бяха пели весели корабоотмъкващи песнички. После построиха свой кораб и това беше той. Беше техен и сега те пееха песничка, която изразяваше двойната радост от постижението и собствеността. Припевът беше горчивичък. В него се говореше за мъката им, че тяхната работа ги е държала толкова дълго време затворени в гаража, далеч от компанията на жените и децата им, на които ужасно бяха липсвали, но които се бяха грижили за доброто им настроение, като непрекъснато им разказвали колко чудесно растат малките им бебета.
Те потеглиха.
Корабът ревеше оглушително в небето с вид на кораб, който знае съвсем точно какво прави.
— Няма начин — каза Форд, докато малко по-късно се съвземаха от шока на ускорението и излизаха от атмосферата на планетата, — няма начин — повтори той — някой да проектира и построи кораб като този за една година, независимо каква е била мотивацията му. Не вярвам. Докажете ми го и пак няма да вярвам. Той поклати глава замислено и се загледа през едно малко отверстие в борда на кораба към нищото от другата страна.