Известно време пътуваха без да се случи нищо и Слартибартфаст ги пусна на бързи обороти през това място.
В резултат на това пилотите достигнаха съвсем бързо вътрешния периметър на пустия сферичен Облак Прах, заобикалящ тяхното слънце и родна планета и изпречен на пътя за следващата орбита към Космоса.
Беше нещо повече от плавна промяна в текстурата и консистенцията на пространството. Сега тъмнината сякаш се набраздяваше с дрънчене покрай тях. Беше много студена тъмнина, много празна и тежка, беше тъмнината на нощното небе над Криккит.
От студенината, тежестта и празнотата й сърцето на Артър бавно изтръпна и той остро усети чувствата, които пилотите от Криккит изпитваха, докато висяха във въздуха като плътен статичен заряд. Те бяха на самата граница на историческото съзнание на расата си. Това беше предела, отвъд който никой никога не беше правил спекулации или дори не беше подозирал, че е възможно да се правят.
Мракът на облака се изпречваше като стена пред кораба. Зад нея беше мълчанието на историята. Историческата мисия на пилотите се състоеше в това, да разберат дали имаше нещо или неща от другата страна на небето, откъдето би могъл да дойде катастрофиралият кораб. Може би друг свят, въпреки, че тази мисъл беше чужда и неразбираема за умовете на онези, които живееха под небето на Криккит.
Историята се готвеше да нанесе още един удар.
Мракът все така дрънчеше по кораба, пустотата обхващаше мрака. Той идваше все по-близо и по-близо, ставаше все по-плътен и по-плътен, по-тежък и по-тежък. И внезапно изчезна.
Те излетяха от облака.
Видяха трепкащата украса на нощта с нейния безкраен прахоляк и страх скова ума им.
Известно време летяха неподвижни спрямо звездния свод на Галактиката, който пък беше неподвижен спрямо безкрайния свод на Вселената. И тогава обърнаха назад.
— Трябва да се разкара — казаха хората от Криккит и се запътиха към къщи.
По обратния път пееха мелодични и изпълнени с размисъл песни за мира, справедливостта, морала, културата, спорта, семейния бит и премахването на всички останали форми на живот.
Глава XIII
— Е, виждате — каза Слартибартфаст, докато бавно бъркаше изкуствено направеното кафе. При това се образуваха водовъртежните интерфейси между реалните и нереални числа и между интерактивните възприятия на разума и Вселената, което пък генерираше реструктурираните матрици на имплицитно обхванатата субективност. Тя, от своя страна, позволяваше на кораба му да си възвърне самата концепция за време и пространство — как стоят нещата.
— Да — каза Артър.
— Да — каза Форд.
— Какво да правя — каза Артър — с това парче пиле? Слартибартфаст мрачно го изгледа.
— Поиграй си с него — каза той — поиграй си.
Той му показа как със собственото си парче.
Артър го повтори и почувства лекото пощипване от математическата функция, пробягваща по крака на пилето, докато бутчето се въртеше четириизмерно през това, което Слартибартфаст твърдеше, че е петизмерно пространство.
— През изтеклата нощ — каза Слартибартфаст — цялото население на Криккит беше преобразено, като от очарователни, прекрасни, интелигентни…
— …дори странни… — интерполира Артър.
— …обикновени хора… — каза Слартибартфаст, — те бяха превърнати в очарователни, прекрасни, интелигентни…
— … странни…
— …вманиачени ксенофоби. Идеята за Вселената не се вместваше в тяхната представа за света, така да се каже. Те просто не можеха да я възприемат. И така, очарователно, прекрасно, интелигентно, странно, ако щеш, те решиха да я разрушат. Какво има сега?
— Това вино не ми харесва — каза Артър, душейки го.
— Ами върни го. Всичко е част от математиката.
Артър така и направи. Не му харесваше топографията на усмивката на келнера, но така или иначе, той никога не беше харесвал графите.
— Къде отиваме? — попита Форд.
— Връщаме се в Стаята за Информационни Илюзии — каза Слартибартфаст, докато ставаше и попиваше устни с математическото представяне на книжна салфетка — за втората половина.
Глава XIV
— Народът на Криккит — каза Негово Високо Присъдно Превъзходителство Съдебният Паг, ИБМС (Изучен, Безпристрастен и Много Спокоен), Председател на Съдийския Съвет на Процеса за Военните Престъпления от Криккитската Война — е, ъ, нали знаете, той е просто компания от наистина свежи момчета, нали, на които просто много им се приискало да убиват всекиго. Мътните го взели, понякога сутрин аз самият се чувствам така. Мамка му.