Той седна и отпи замислено.
— Добре де — каза той, — чуйте ме, чуйте ме. Изглежда тези момчета, нали, имат право на собствен поглед върху Вселената. А според техния поглед, който Вселената им е натрапила, нали, те са действали правилно. Малко е откачено, но мисля, че ще се съгласите. Те вярват в…
Той погледна за справка в някакви бумаги, които откри в задния джоб на Съдебните си джинси.
— Те вярват в „мира, справедливостта, морала, културата, спорта, семейния живот и заличаването на всички останали форми на живот“.
Той сви рамене.
— Чувал съм и по-лоши работи — каза той.
Замислено почеса чатала си.
— Своооу — каза той. Отпи още малко от водата, после я вдигна и разгледа на светлината. Намръщи се и се обърна назад.
— Хей, в тая вода да няма нещо? — попита той.
— Ъ, не, милуд — каза доста нервно Съдебният Портиер, който я беше донесъл.
— Тогава я махни — изстреля Съдебният Паг — и сложи нещо в нея. Имам една идея.
Той бутна чашата настрани и се наведе напред.
— Чуйте ме, чуйте ме — каза той.
Разрешението на проблема беше брилянтно, ето какво гласеше то:
Планетата Криккит да бъде затворена за вечни времена, като се постави в пакет от Удъл-Време, където животът ще продължава почти безкрайно бавно. Всякаква светлина ще се отразява от опаковката, така че планетата ще бъде абсолютно невидима и непроницаема. Бягството от нея ще е невъзможно, освен ако не бъде отключена отвън.
Когато останалата част от Вселената доживее своя край, когато Всемира достигне предсмъртния си час (всичко това, разбира се, се е случило в дните преди да стане ясно, че краят на Вселената ще представлява развлекателно зрелище), а животът и материята престанат да съществуват, тогава планетата Криккит и нейното слънце ще изплуват от опаковката от Удъл-Време и ще продължа уединеното си съществувание, толкова страстно жадувано, в здрача на Вселенската пустота.
Ключът ще се намира на един астероид, който обикаля в орбита около опакованата планета.
Ключът ще е символът на Галактиката — Вратата Уиккит.
Докато аплодисментите в залата стихваха, Съдебният Паг вече се намираше под Сенс-О-Душа с един доста хубавичък съдебен заседател, на когото беше пуснал бележка в ръката преди половин час.
Глава XV
Два месеца по-късно, Зипо Биброк 5 х 108 беше съдрал дъното на Галактическите си Държавни джинси и прахосваше част от огромните доходи, които му докарваха неговите присъди, на един скъпоценен бряг, а онзи твърде хубавичък съдебен заседател втриваше в гърба му Куалактинска Есенция. Съдебният заседател всъщност беше едно Сулфинианско момиче от отвъд Мъглявите планети на Яга. Имаше лимонено копринена кожа и се интересуваше твърде много от съдийски тела.
— Чу ли новините? — попита тя.
— Уиииилааааах — каза Зипо Биброк 5 х 108, и човек трябваше да е там, за да разбере защо каза това. Тези събития не са записани на Информационни Илюзии и разказът за тях се базира на непотвърдени слухове.
— Не — добави той, когато онова, което го накара да каже „Уиииилааааах“ престана да бъде извършвано. Той леко размърда тялото си, за да хване първите лъчи на третото и най-голямо от трите слънца на първобитната Вод, което сега изпълзяваше над нелепо красивия хоризонт. Небето беше изпълнено с една от най-мощните познати някога тенообразуващи сили.
Ароматен бриз се носеше откъм тихото море, проследяваше линията на брега и се отдръпваше отново в морето, чудейки се къде да отиде после. В пристъп на лудост тръгваше пак към брега. После се дърпаше пак към морето.
— Надявам се новините да не са добри — измърмори Зипо Биброк 5 х 108 — щото мисля, че няма да мога да ги понеса.
— Твоята присъда над Криккит била изпълнена днес — разкошно го осведоми момичето. Нямаше нужда да го осведомява разкошно за едно толкова явно нещо, но тя така или иначе го направи, защото денят беше тъкмо такъв. — Чух го по радиото — добави тя, — когато се върнах на кораба за маслото.
— Ъхъх — измърмори Зипо и отпусна глава на скъпоценния пясък.
— Нещо е станало — каза тя.
— Мммм?
— Точно след като опаковката от Удъл-Време била заключена — поясни тя и спря за момент да втрива Куалактинска Есенция — един Криккитски боен кораб, който липсвал и който се предполагало, че е разрушен, се оказало, че само е липсвал. Той се появил и се опитал да вземе Ключа.