— Не — каза твърдо Форд. — Трябва да отидем на купона, за да се натряскаме и да танцуваме с момичета.
— Ама ти нищо ли не си разбрал от това, което ви…?
— Да — каза Форд с внезапна и неочаквана ярост. — Прекрасно разбрах всичко. Точно за това искам да пия, колкото мога и да танцувам с толкова момичета, с колкото това е възможно, докато все още изобщо са останали някакви. Ако всичко, което ни показа, е истина.
— Истина? Разбира се, че е истина.
— …тогава нямаме дори шанса на рапан при свръхнова.
— На какво? — остро попита Артър отново. Той упорито беше следил разговора до този момент и настояваше да не изтърве нишката му.
— Шансът на рапан при свръхнова — повтори Форд, без да губи инерция. — Ра…
— Какво общо има рапанът със свръхновата? — каза Артър.
— Няма — плоско отвърна Форд — никакъв шанс.
Той изчака да види дали сега нещата бяха изяснени.
Прясното недоумение, което изплува в погледа на Артър, му подсказа, че не са.
— Свръхновата — заобяснява Форд толкова бързо и толкова ясно, колкото можеше — е звезда, която експлодира със скорост, равна почти на половината от скоростта на светлината. Тя изгаря с яркостта на трилиони слънца, после изпада в колапс като свръхнова тежка неутронна звезда. Това е звезда, която изгаря други звезди, чат ли си? Никой и нищо нямат никакъв шанс при избухването й.
— Разбирам — каза Артър.
— …Ра…
— А защо точна рапан?
— А защо не? Няма значение.
Артър прие това обяснение и Форд продължи, гонейки, доколкото можеше, предишната си яростна инерция.
— Работата е там — каза той, — че хора като мен и вас, Слартибартфаст и Артър — особено и специално Артър — са просто едни дилетанти, ексцентрици, мотльовци, ако щете.
Слартибартфаст се начумери, отчасти с удивление, отчасти с обида. Опита се да каже нещо.
— … — успя да вметне той.
— Ние не сме преследвани от нищо, разбираш ли — настояваше Форд.
— …
— И това е решаващият фактор. Не можем да спечелим срещу преследването. На тях им пука, на нас не. Те печелят.
— На мен ми пука за много неща — каза Слартибартфаст и гласът му трепереше отчасти с раздразнение, но и отчасти с неувереност.
— Например?
— Ами — каза старецът — за живота, Вселената. Всичко останало, най-вече фиордите.
— Ще умреш ли за тях?
— За фиордите? — премига Слартибартфаст от изненада — Не.
— Ето.
— Не виждам смисъла, ако трябва да бъдем честни.
— А пък аз все пак виждам връзката — каза Артър — с рапаните.
Форд усещаше, че разговорът му се изплъзва от контрол и не искаше да се отклонява в този момент, заради каквото и да било.
— Работата е там — изсъска той, — че ние не сме преследвани или обладавани хора и нямаме никакъв шанс.
— Освен внезапното ти обладаване от рапани — вметна Артър, — което аз все още не мога да проумея.
— Ще оставиш ли, моля те, рапаните на спокойствие?
— Ще ги оставя, ако и ти ги оставиш — отвърна Артър. — Ти повдигна въпроса.
— Беше грешка — каза Форд, — забрави ги. Работата е в следното.
Той се наведе напред и облегна чело на върха на пръстите си.
— За какво говорех? — уморено попита той.
— Айде просто да отидем на купона — каза Слартибартфаст, — заради каквото и да е. — Той стана, клатейки глава.
— Мисля, че това се опитвах да кажа — каза Форд. По необясними причини, кабината за телепортиране се намираше в банята.
Глава XVII
Пътуването във времето се смята все по-често за заплаха. Историята се замърсява.
В Енциклопедия Галактика човек може да прочете много неща за теорията и практиката на пътуването във времето, повечето неразбираеми за човек, който не е прекарал поне четири живота в изучаване на висша хиперматематика. И понеже преди да се открие пътуването във времето това беше невъзможно да се направи, съществуваше известна доза объркване по въпроса за това, как изобщо се е стигнало до идеята за тези пътувания. Едно опростено решение на проблема гласи, че пътуването във времето, поради самата си същност, е било открито едновременно във всички епохи на историята, но очевидно това са пълни глупости.
Бедата е, че голяма част от историята вече също се е превърнала в пълна глупост.
Ето един пример. На някои това не им се струва толкова важно, но за други то е катастрофално. Със сигурност, обаче, е значимо поне дотолкова, доколкото беше повод за първоначалното (или последно? Зависи от кой край на събитията в историята гледаш, а това в днешно време е също въпрос, предизвикващ нарастващо безпокойство) подемане на Кампанията за Реално Време.