— Искаш ли да излезем за малко? — изръмжа той към Тор.
— Добре! — изрева Тор като разярен бик (или всъщност като разярен бог на Гръмотевиците, което е далеч по-впечатляващо) и така и направи.
— Е т’ва е — каза Артър, — отървахме се от него. Сларти, изкарай ни от тука.
Глава XXIII
— Добре, де — изкрещя Форд към Артър — значи съм пъзльо, но важното е, че съм все още жив. — Те се бяха върнали на борда на Космическия Кораб Бистромат, както и Слартибартфаст, както и Трилиън. Хармония и разбирателство нямаше.
— Е, обаче и аз съм жив, нали? — не се предаваше Артър, тормозен от преживяното и от гняв. Веждите му подскачаха нагоре-надолу, като че ли искаха да се фраснат взаимно.
— За едната проклета бройка да не си — избухна Форд.
Артър рязко се обърна към Слартибартфаст, който седеше в пилотското си кресло на палубата за полети, зяпайки умислено дъното на една бутилка, която му обясняваше нещо, в което той очевидно не можеше да вникне. Обърна се към Артър.
— Мислиш ли, че той разбра първата дума, която казах? — попита той, като потръпваше развълнувано.
— Не знам — отвърна Слартибартфаст малко абстрактно. — Не съм сигурен — добави и погледна нагоре съвсем за малко, — че знам. Той се вгледа в приборите с опреснен ентусиазъм и озадачение. — Ще трябва да ни го обясниш още веднъж — каза той.
— Ами…
— Но по-късно. Задават се ужасни неща.
Той забарабани по псевдостъклото на бутилката.
— Боя се, че изкарахме доста патетично на купона — каза той — и единствената ни надежда сега е, да предотвратим роботите да пъхнат Ключа в Ключалката. Как ще го направим, не знам — измърмори той. Предполагам, че просто трябва да отидем там. Не мога да кажа, че идеята ме очарова. Вероятно това ще е краят ни.
— Както и да е, къде е Трилиън? — попита Артър, внезапно обзет от непукизъм. Той се сърдеше, че Форд го наруга, задето бил изгубил ценно време с разправията около бога на Гръмотевиците, вместо да си отърват кожите още по-бързо. Артър се бе държал извънредно смело и находчиво, според собственото си мнение, което беше изложил за преценка на всеослушание.
Преобладаващото схващане беше, че мнението му не струва дори чифт зловонни бъбрека от динго. Най-много го болеше, обаче, от това, че Трилиън не беше реагирала по никакъв начин, а просто беше отпрашила нанякъде.
— И къде са ми пържените картофи? — извика Форд.
— И двете са — каза Слартибартфаст, без да вдигне глава — в Стаята за Информационни Илюзии. Мисля, че вашата приятелка, младата дама, се опитва да разнищи някои проблеми от Историята на Галактиката. Мисля, че пържените картофи й помагат.
Глава XXIV
Погрешно е да се смята, че главните проблеми могат да се решат с картофи.
Например, имало едно време една безумно агресивна раса от същества, наричани Силастичните Оръжидемони от Стритеракс. Всъщност това било името на племето им. Името на войската им било много ужасно. За щастие те живели в далечните времена, за които досега не е ставало дума — преди двадесет трилиона години — когато Галактиката била млада и свежа и всяка идея, за която си струвало да се биеш, била нова.
А Силастичните Оръжидемони от Стритеракс ги бивало най-вече да се бият и тъй като ги бивало, те го правели усърдно. Биели се с враговете си (т.е. с всички останали), биели се и помежду си. Планетата им била пълна развалина. Повърхността била пълна с изоставени градове, заобиколени от изоставени бойни машини, заобиколени от своя страна от дълбоки бункери, в които Силастичните Оръжидемони живеели и се карали помежду си.
Най-добрият начин да си навлечеш боя с някой Силастичен Оръжидемон бил просто да се родиш. Те мразели това и побеснявали. А когато някой Силастичен Оръжидемон побеснявал, обикновено някой си пател. Човек би помислил това за изтощителен начин на живот, но те изглежда имали ужасно много енергия.
Най-добрият начин да се справиш с някой Силастичен Оръжидемон, бил да го оставиш сам в някоя стая, защото така, рано или късно, той започвал да се бие сам със себе си.
Накрая станало ясно, че това положение на нещата трябва да се оправи и бил издаден закон, който постановявал, че всеки, който носи оръжие като част от работния инструментариум на обичайните Силастични професии (полицаи, охрана, начални учители и т.н.) трябва да изкарва ежедневно поне четиридесет и пет минути като налага един сак с картофи, за да се избие по този начин неговата или нейната излишна агресивност.
Известно време законът действал успешно, докато после някой се сетил, че далеч по-ефикасно и по-спестяващо време би било, ако по картофите просто се стреля.