— Да, така — потвърди Форд.
Те стояха там, сами на един хълм в праисторическата епоха на Земята, впили решителен поглед един в друг.
— И какво е направило това нещо? — попита Артър.
— Това нещо — каза Форд — е породило области на нестабилност.
— Наистина ли? — очите на Артър не трепваха и за секунда.
— Наистина — отвърна Форд с подобна степен на окулярна неподвижност.
— Добре — каза Артър.
— Виждаш ли? — каза Форд.
— Не — каза Артър. Последва тиха пауза.
— Проблемът с този разговор е — каза Артър, след като на лицето му бавно пропълзя замислен израз, подобно на планинар, преодоляващ трудна височина, — че е много по-различен от повечето разговори, които съм водил напоследък. А както ти обясних, водил съм ги главно с дървета. Тези разговори не бяха такива. Освен може би някои от разговорите ми с брястовете, които понякога малко затъват.
— Артър — обади се Форд.
— Ало? Да? — отвърна Артър.
— Просто вярвай на това, което ти казвам и всичко ще бъде много, много просто.
— Е, не съм сигурен, че вярвам на това.
Те седнаха да си подредят мислите.
Форд извади Суб-Ета-Сенс-О-Матика. Той издаваше слаби бръмчащи звуци и една малка лампичка премигваше леко.
— Изтощена батерия? — попита Артър.
— Не — каза Форд, — има движещо се смущение в пространствено-временната структурата, вихър, област на нестабилност, при това се намира някъде в близката околност.
— Къде?
Форд задвижи уреда бавно в леко разкривен полукръг. Изведнъж лампичката блесна.
— Там! — извика Форд, протегнал ръка. — Там, зад онзи диван!
Артър погледна. За голяма негова изненада, в полето пред тях имаше кадифен честърфийлдски диван. Артър го зяпна интелигентно. В ума му изникнаха проницателни въпроси.
— Защо — попита той — има диван в полето?
— Казах ти! — извика Форд, скачайки на крака. — Вихър в пространствено-временния континуум!
— И това е неговият диван, така ли? — Артър се мъчеше да се изправи, надявайки се, макар и без особен оптимизъм, да дойде на себе си.
— Артър! — викна му Форд. — Този диван е тук заради пространствено-временните нестабилности, което през цялото време се опитвам да втълпя на размекнатия ти мозък. Той е изпран от континуума, той е пространствено-временен баласт, той няма значение какво е, но трябва да го хванем, той е единственото ни спасение!
Форд се изтърколи бързо надолу по хълма и отпраши през полето.
— Да го хванем? — измърмори Артър и сбърчи шашнато вежди, когато видя честърфийлдския диван да се люлее и да се носи над тревата.
С възглас на неочаквано задоволство Артър скочи от скалата и се хвърли трескаво да догони Форд Префект и ирационалната мебел.
Те препуснаха бясно през поляната, скачайки, смеейки се и подавайки си един на друг инструкции как да преградят пътя на дивана. Слънцето мързеливо огряваше полюшващата се трева, малки полски животинчета се стрелкаха лудешки в нея.
Артър се почувства щастлив. Беше ужасно доволен, че най-накрая този ден нещата започнаха до голяма степен да се подреждат. Само преди двадесет минути беше решил, че ще полудее, а ето че сега преследваше един честърфийлдски диван през полята на Земята от праисторическата епоха.
Диванът се люшкаше ту насам, ту натам и изглеждаше хем солиден като дърветата, когато се носеше покрай някои от тях, хем неясно мъглив като вълнуващ сън, когато преминаваше като призрак през други.
Форд и Артър се тътреха хаотично след него, но диванът се извърташе и промушваше, сякаш следвайки някаква своя сложна математическа топография, както си и беше. Въпреки това, те го преследваха, въпреки това той танцуваше и се въртеше, но после внезапно се обърна и снижи, сякаш пресякъл някакви катастрофални очертания и те се озоваха на практика върху най-горната му част. Задъхани скочиха с крясък на седалката, слънцето угасна, те пропаднаха в нищото, от което ти се повдига и изскочиха неочаквано насред централната част от игрището за крикет Лордс Крикет Граунд, Сейнт Джонс Ууд, Лондон, някъде към края на последния мач от австралийската верига през 198- година, когато на Англия й трябваха само двадесет и осем точки за да спечели.
Глава III
Важни факти от Историята на Галактиката, номер едно:
(Взето от Ежедневен Звезден Справочник на Популярна История на Галактиката.)
Нощното небе над планетата Криккит е най-малко интересната гледка в цялата Вселена.
Глава IV
Форд и Артър изпаднаха случайно от пространствено-временната аномалия насред Лордс в един прекрасен и очарователен ден и се фраснаха доста яко в безупречно поддържаната трева.