Това довело до нова вълна ентусиазирана стрелба по най-разнообразни предмети и със седмици всички нетърпеливо очаквали тръпнейки първата голяма война.
Друго постижение на Силастичните Оръжидемони от Стритеракс е, че те са първата раса, успяла някога да шокира компютър.
Това бил гигантски, роден в космоса компютър, наречен Хактар, който и до днес е известен като един от най-мощните компютри, правени някога. Бил първият, направен по подобие на естествения мозък, в смисъл, че всяка клетка от паметта носела характеристиките му като цяло, което позволявало той да мисли по-гъвкаво и изобретателно. Освен това той бил шокиран вид.
Силастичните Оръжидемони от Стритеракс били въвлечени в една от обичайните си войни с Енергичните Гарфайтери от Стъг и не се забавлявали толкова, колкото обикновено, защото се налагало дълго да бродят из Радиационните Блата на Квулзенда и през Огнените Планини на Фразфрага, а в нито един от тези терени те не се чувствали удобно.
И така, когато Удушващите Стилетани от Джаджазикстак се включили в битката и принудили Оръжидемоните да се бият на още един фронт в Гама Пещерите на Карфакс и в Ледените Потоци на Варленгоотен, Оръжидемоните решили, че това им е предостатъчно и наредили на Хактар да им проектира Окончателното Оръжие.
— Какво искате да кажете — попитал Хактар — с това Окончателно?
На което Силастичните Оръжидемони от Стритеракс отвърнали — Прочети си в скапания речник! — и се хвърлили отново в битката.
Така, Хактар проектирал едно Окончателно Оръжие.
То било една много, много малка бомба, която представлявала съединител в хиперпространството и при активирането си съединявала едновременно вътрешността на всяко голямо слънце с вътрешността на всяко друго голямо слънце и така превръщала цялата Вселена в една гигантска хиперпространствена свръхнова.
Когато Силастичните Оръжидемони се опитали да използват Оръжието, за да взривят полевия склад с мунициите на Удушващите Силетани в една от Гама Пещерите, те били твърде изненадани, че то не подействало. Казали това на компютъра.
Хактар бил шокиран.
Той се опитал да им обясни, че бил мислил по въпроса за Окончателното Оръжие и бил стигнал до извода, че нямало как да се скрият последиците, ако бомбата не се задейства. Тези последици не можело да бъдат по-лоши от известните последици от задействането й. Затова той си бил позволил да включи малък дефект в проекта на бомбата и се надявал, че всеки, когото това засяга, при едно по-трезво обмисляне, би почувствал, че…
Силастичните Оръжидемони не се съгласили и разпрашили компютъра.
По-късно те си помислили по-хубаво и унищожили и развалената бомба.
После, след като се поспрели за малко, само за да размажат Енергичните Гарфайтери от Стъг и Удушващите Силетани от Джаджазикстак, те продължили да търсят изцяло нов начин за самовзривяване, което било голямо облекчение за всички останали в Галактиката, особено за Гарфайтерите, и Силетаните, и картофите.
Трилиън изгледа всичко това, както и историята на Криккит. Тя се появи замислена от Стаята за Информационните Илюзии, тъкмо навреме, за да открие, че са пристигнали твърде късно.
Глава XXV
Още докато Космическият Кораб Бистромат трептеше като обективна реалност на върха на една малка скала на широкия миля астероид, който обикаля самотно и вечно в орбита около пакетираната звездна система на Криккит, неговият екипаж си даде сметка, че са пристигнали навреме, само за да станат свидетели на едно непоправимо историческо събитие.
Те не знаеха, че събитията всъщност ще са две.
Стояха студени, самотни и безпомощни на края на скалата и наблюдаваха трескавата дейност долу. Само на около стотина ярда по-надолу пред тях светлинни копия описваха зловещи арки сред пустотата.
Те се вторачиха в ослепителното събитие.
Продължението на корабното поле им позволяваше да стоят там, благодарение на предразположението на разума към подвеждащи номера — проблемът с изпадането от малката маса на астероида или с невъзможността да се диша, ставаше просто Нечий Друг Проблем.
Белият боен кораб на Криккит беше паркиран между съвършено сивите скали на астероида, последователно ту блясвайки под светлинните арки, ту изчезвайки в сянка. Черните сенки, хвърляни от твърдите скали, започваха да се мятат в лудешки танц, когато светлинните арки минаваха покрай тях.
Единадесетте бели робота носеха в процесия Ключът Уиккит към средата на един кръг, образуван от трепкащите светлини.
Ключът Уиккит беше съграден отново. Неговите съставни части светеха и блестяха — Стоманената Колона (кракът на Марвин) на Силата и Мощта, Златната греда, (сърцето на Безкрайно Невероятностния Двигател) на Успеха, Перспексовата Колона (или Аргабътонния Скиптър на Правосъдието) на Науката и Разума, Сребърната Греда (или Наградата Рори за Най-Безпричинна Употреба На Думата „Чукам“ В Сериозен Филм) и вече реконструираната Дървена Колона (или Пепелта от изгорения кол, ознаменувала смъртта на английския крикет) на Природата и Духовността.