След като моментът отмина, никой не стреля.
Те бяха заобиколени от бледоликите Криккитчани и се къпеха в светлината на фенерчетата им.
Пленниците се бяха вторачили в нападателите си, а те — в пленниците.
— Здравейте — каза един от нападателите. — Извинете, но вие чужденци ли сте?
Глава XXVIII
Междувременно, на няколко милиона мили по-далече, отколкото умът може безпрепятствено да побере, Зейфод Бийбълброкс отново помпаше настроението си.
Той беше поправил кораба си — тоест беше наблюдавал с нестихващ интерес как сервизният робот го поправя вместо него. Сега корабът пак беше един от най-мощните и необикновени кораби, съществували някога. Зейфод можеше да отиде където си иска и да прави каквото си поиска. Той се зачопли в една книга, после я захвърли. Беше същата, която беше чел и преди това.
Отиде до сектора за комуникации и включи канала за спешни случаи на всички честоти.
— Някой да иска да си пийне? — каза той.
— Т’ва по спешност ли е, приятел? — изпука един глас, идващ от разстояние половината път през Галактиката.
— Имаш ли шейкър? — попита Зейфод.
— Що не се качиш на някоя комета.
— О’кей, о’кей — каза Зейфод и изключи канала.
Въздъхна и седна. Стана пак и отиде до екрана на компютъра. Натисна няколко копчета. По екрана започнаха да се гонят малки кръгчета.
— Пуф! — каза Зейфод. — Паааааа! Пум пум пум!
— Здрасти, ти там — досетливо се обади компютърът след минута такива изпълнения. — Печелиш три точки. Последният най-добър резултат е седем милиона петстотин деветдесет и седем хиляди двеста…
— О’кей, о’кей — каза Зейфод и изключи екрана.
Отново седна. Поигра си с един молив. Това също започна полека да губи чара си.
— О’кей, о’кей — каза той и въведе в компютъра своя и предишния най-добър резултат.
Корабът му превърна Вселената в размазано петно.
— Кажете ни — каза слабият бледолик Криккитчанин, който пристъпи напред от редиците на останалите и застана несигурно в осветения кръг, като държеше пушката си, все едно че някой му я беше харизал, докато отскочи до едно място и се върне след минута — знаете ли нещо за Баланса в Природата?
Отговор от пленниците не последва, поне не и нещо по-членоразделно от няколкото смутени млясвания и изгрухтявания. Светлината от фенерите продължаваше да играе върху тях. Високо в небето продължаваше мрачната дейност в Зоните на Роботите.
— То е просто — продължи със затруднение Криккитчанинът — нещо, за което сме чували, вероятно нищо съществено. Е, предполагам, че в такъв случай по-добре да ви убием.
Той погледна надолу към пушката си, като че ли се мъчеше да намери кой чарк да натисне.
— Разбира се — каза той, поглеждайки пак нагоре — освен ако не искате да си поговорим за нещо?
Телата на Слартибартфаст, Форд и Артър бяха обхванати бавно от нямо учудване. Скоро то щеше да стигне до мозъка им, който в момента беше зает главно с това, да движи ченетата им нагоре-надолу. Трилиън клатеше глава, като че ли се опитваше да довърши пиленето, мърдайки кутията вместо пилата.
— Разбирате ли, ние сме обезпокоени — каза друг мъж от тълпата — от този план за всемирно унищожение.
— Да — добави друг — и за баланса в природата. Просто ни се струва, че ако всичко останало във Вселената се унищожи, това някак си ще наруши баланса в природата. Ние държим много на екологията, разбирате ли. — Гласът му замря нещастно.
— И спорта — добави друг, на висок глас. Това предизвика одобрителни възгласи сред останалите.
— Да — съгласи се първият — и спорта — Той погледна неловко към другарите си и се зачеса отривисто по бузата. Изглежда се бореше с някакво дълбоко вътрешно смущение, като че ли това, което искаше да каже, и това, което си мислеше, бяха абсолютно различни неща, между които нямаше никаква връзка.
— Вижте — измърмори той — някои от нас — той се огледа пак за потвърждение. Другите издаваха окуражителни звуци. — Някои от нас — продължи той — държат много да имат спортни връзки с останалата част от Галактиката и въпреки, че аз разбирам аргументите им спортът да се държи настрана от политиката, мисля, че ако искаме да имаме спортни връзки с останалата част от Галактиката, което ние искаме, то тогава вероятно грешим, като я унищожаваме. И действително останалата част от Вселената — гласът му отново стихна — която, както се оказа сега е идеята за…
— Хъ — каза Слартибартфаст. — Хъ…
— Уъъъъ? — попита Артър.
— Др — каза Форд Префект.
— О’кей — каза Трилиън. — Нека поговорим за това. — тя пристъпи напред и взе бедния объркан Криккитчанин под ръка. Той изглеждаше на около двадесет и пет, което означаваше, поради странното объркване във времето, настъпило в тази област, че трябва да е бил само на двадесет, когато Криккитските войни свършили преди десет трилиона години.