— После — каза Трилиън, — този космически кораб, катастрофирал на планетата ви. Това е съвсем възможно, нали? Имате ли представа каква е вероятността, един космически кораб да пресече случайно орбитата на дадена планета?
— Хей — извика Зейфод, — ама тя не знае, какво, по зарките, приказва. Аз го видях тоя кораб. Той е фалшив. Никакви такива.
— Мислех си, че може да е така — каза Марвин от затворническото си място зад Зейфод.
— О, даа — каза Зейфод. — Много е лесно да го кажеш. Нали току-що ти го казах. Както и да е, не виждам какво общо има това с останалото.
— И особено — продължи Трилиън, — вероятността да пресече орбитата на онази планета от Галактиката, или дори, доколкото знам, от цялата Вселена, която би била най-травмирана да го види. Не знаете каква е? Нито пък аз знам, толкова е малка. И пак, това е нагласено. Не бих се учудила, ако този кораб се окаже подправен.
Зейфод успя да помръдне бойната бухалка на робота. Зад нея на екрана се виждаха фигурите на Форд, Артър и Слартибартфаст, които изглеждаха удивени и объркани.
— Ей, виж — развълнувано извика Зейфод. — Момчетата се справят отлично. Па па па! Айде фанете ги, момчета.
— А какво ще кажете — каза Трилиън — за цялата тази технология, която успяхте да си построите почти за една нощ? На повечето народи това би отнело хиляди години. Някой ви е подавал необходимите знания, тласкал ви е през цялото време към това.
— Знам, знам — добави тя в отговор на нечие невидимо прекъсване, — знам, че не сте разбирали какво става. Точно това искам да кажа. Вие изобщо никога не сте разбирали нищо. Както и Свръхновата Бомба.
— Откъде знаете за нея? — попита невидим глас.
— Просто знам — каза Трилиън. — Как очаквате да повярвам, че сте достатъчно умни, за да изобретите нещо толкова съвършено, като в същото време не си давате сметка, че то ще ви помете и вас? Това е не просто глупаво, това е направо забележително тъпо.
— Ей, каква е тая история с бомбата — разтревожено попита Зейфод.
— Свръхновата бомба? — каза Марвин. — Тя е една много, много малка бомба.
— Амии?
— Би унищожила Вселената като едното нищо — добави Марвин. — Добра идея, ако ме питаш. Обаче те няма да могат да я накарат да се задейства.
— Защо не, след като е толкова съвършена?
— Тя е съвършена — каза Марвин, — те не са. Бяха стигнали до проектирането й, преди да ги опаковат. Правили са я през последните пет години. Мислят, че са направили всичко точно, ама не са. Глупави са като всяка друга органична форма на живот. Мразя ги.
Трилиън продължаваше.
Зейфод се помъчи да издърпа Криккитския робот за крака, но той риташе и ръмжеше насреща му и се затресе в нов пристъп на рев. После внезапно се пльосна на пода и продължи да изразява чувствата си, без да се пречка никому.
Трилиън стоеше сама в средата на стаята, изтощена, но с яростно пламтящи очи.
Пред нея бяха строени бледоликите и сбръчкани Старейшини на Господарите на Криккит, неподвижни зад широката извивка на контролния пулт, вторачени в Трилиън безпомощно с омраза и страх.
Пред тях, на еднакво разстояние между контролния пулт и средата на стаята, където стоеше Трилиън, като че на поднос, имаше една тънка бяла колона висока около четири фута. Върху нея беше поставен малък бял глобус, с диаметър три, или може би четири инча.
До него стоеше един Криккитски робот с полифункционална бойна бухалка.
— Всъщност — обясни Трилиън, — наистина сте толкова безнадеждно тъпи — (Тя се потеше. Зейфод почувства, че това което вършеше в този момент изобщо не й отива), — всички сте толкова тъпи, че се съмнявам, страшно се съмнявам, че за последните пет години сте могли да построите бомбата както трябва, без всякаква помощ от страна на Хактар.
— Кой е тоя момък Хактар? — попита Зейфод като наду перките.
Дори Марвин да беше отговорил, Зейфод не го чу. Цялото му внимание беше приковано от екрана.
Един от старейшините на Криккит направи леко движение с ръка към криккитския робот. Роботът вдигна бойната си бухалка.
— Нищо не мога да направя — каза Марвин — този е на отделна схема от останалите.
— Чакайте — каза Трилиън.
Старейшината направи леко движение. Роботът спря. Внезапно Трилиън започна да се съмнява в своята преценка.
— Откъде знаеш всичко това — обърна се в този момент Зейфод на Марвин.
— Компютърни записи — отговори Марвин — Имам достъп.
— Вие сте много различни, нали? — каза Трилиън на Старейшините на Господарите на Криккит — в сравнение с вашите събратя долу на повърхността. Прекарали сте целия си живот тук, горе, незащитени от атмосферата. Били сте много уязвими. Както знаете, останалите от вашата раса са много изплашени, те не искат вие да направите това. Вие просто сте загубили връзката си с тях, можете да проверите.