Аплодисментите на тълпата бяха грандиозни.
Те не бяха за тях, но, така или иначе, Форд и Артър инстинктивно се поклониха, което беше луд късмет, понеже малката червена тежка топка, която всъщност тълпата аплодираше, профуча някакви си милиметри над главата на Артър. В тълпата един човек припадна.
Те се хвърлиха на земята, която им се струваше, че се върти около тях.
— Какво беше това? — изсъска Артър.
— Нещо червено — изсъска в отговор Форд.
— Къде сме?
— Ъъ, някъде на зелено.
— Форми — измърмори Артър — Трябват ми форми.
Аплодисментите бързо бяха последвани от удивени възгласи и идиотското подхилване на стотици хора, неспособни да решат все още, дали да вярват на очите си или не.
— Т’ва ваш диван ли е? — попита един глас.
— Какво беше това? — прошепна Форд.
Артър погледна нагоре.
— Нещо синьо — каза той.
— Форма?
Артър погледна отново.
— Има форма — изсъска той с дивашки сбърчени вежди — на полицай.
Известно време те останаха присвити на земята, като се мръщеха яростно. Синьото нещо с формата на полицай ги потупа по рамената.
— Хайде, вие двамата! — каза формата. — Ще ви отведем.
Тези думи подействаха на Артър като електрически шок. Той скочи на крака подобно на писател, който чува телефона да звъни и изстреля поредица от стреснати погледи в панорамата около него, която внезапно се бе превърнала в нещо потресаващо обикновено.
— Откъде намери това? — изкрещя той на полицейската форма.
— Какво каза? — попита стреснато фигурата.
— Това е игрището за крикет Лордс, нали? — изтърси Артър. — Къде го намери, как го докара тук? Мисля — добави, притискайки с ръка веждата си, — че е по-добре да се успокоя. — Той рязко клекна пред Форд.
— Полицай е — каза Артър. — Какво ще правим?
Форд сви рамене.
— Какво искаме да правим? — попита той.
— Аз искам ти — отвърна Артър — да ми кажеш, че съм сънувал през последните пет години.
Форд отново сви рамене и услужливо каза:
— Сънувал си през последните пет години.
Артър се изправи.
— Всичко е наред, старши — каза той. — Сънувал съм през последните пет години. Питайте него — добави, сочейки Форд, — той беше вътре.
След като каза това, Артър небрежно се запъти към края на игрището, изръсвайки халата си на земята. После забеляза халата и спря. Втренчи поглед в него. Хвърли се към полицая.
— Тогава откъде съм взел тия дрехи? — изпищя той.
Припадна и остана да лежи на тревата, нервно потръпвайки.
Форд поклати глава.
— Изкарал е лоши два милиона години — обясни той на полицая и двамата заедно вдигнаха Артър, сложиха го на дивана и го отнесоха от игрището, като за малко бяха затруднени от внезапното изчезване на дивана по пътя.
Тълпата реагира по много и различни начини. Повечето от хората не можаха да издържат гледката и вместо това слушаха по радиото какво става.
— Ами, това е интересен случай, Брайън — обърна се един радиокоментатор към друг. — Мисля, че не е имало друг случай на мистериозна материализация върху терена след, ъъ след, е мисля, че не е имало, нали така, доколкото аз си спомням?
— Еджбастън, 1932?
— Аха, и какво е станало тогава?
— Ами, Питър, мисля, че тогава Кантър беше застанал срещу Уилкокс, който идваше, за да стреля откъм края с павилионите, когато внезапно един зрител се втурна право през терена.
Последва пауза, през която първият коментатор помисли върху казаното.
— Д-а-а — каза той, — да, но всъщност няма нищо кой знае колко мистериозно в това, нали? Всъщност той не се е материализирал, нали? Просто е изтичал.
— Не, това е така, но той се кълнеше, че е видял нещо да се материализира върху терена.
— Аха, така ли?
— Да. Някакъв вид алигатор, струва ми се.
— Аха. А някой друг видял ли го е?
— Очевидно не. Също така никой не успя да получи подробно описание от човека, тъй че беше проведено само най-повърхностно разследване.
— И какво стана с този човек?
— Ами, мисля, че някой му предложи да го отведе и да му купи нещо за хапване, но човекът обясни, че вече добре се е натъпкал, така че работата отпадна и Уоруикшър продължиха, за да спечелят след три попадения.
— Значи, не е съвсем като сегашния случай. За тези от вас, които сега включват радиоапаратите си, може би ще бъде интересно да узнаят, че ъъ двама души, двама доста странно облечени мъже и един диван — честърфийлдски, струва ми се?
— Да, честърфийлдски.
— Току що се материализираха тук, в средата на игрището за крикет Лордс. Но аз не мисля, че те са замисляли нещо лошо, засега се държат много добродушно и…