Стискайки все още топката здраво в дясната си ръка, той литна във въздуха и хлъцна от изненада.
Премяташе се и се носеше, като се въртеше неконтролируемо.
Обърна се към земята, като се гмурна трескаво във въздуха и в същото време безобидно захвърли топката в далечината.
Стремително се понесе към удивения робот изотзад. Роботът все още държеше бойната си бухалка вдигната, внезапно лишен от прицела си.
В луд пристъп на сили, Артър изскубна бойната бухалка от робота, изпълни главозамайващ вираж във въздуха, впусна се яростно надолу и с едно щуро замахване изби главата на робота от рамената му.
— Сега вече тръгваш ли? — попита Форд.
> Епилог:
Животът, Вселената и Всичко останало
И накрая те отново бяха на път.
В един момент, на Артър Дент никак не му се искаше. Той твърдеше, че Бистроматичното Задвижване му разкрило, че времето и пространството са едно цяло, че разумът и Вселената са едно цяло, че възприятието и реалността са едно цяло, че колкото повече пътуваш, толкова повече оставаш на едно място и че колкото до едното и другото, той повече би предпочел просто да го оставят за малко на мира и да сложи ред в главата си, която сега е едно цяло с Вселената, така че няма много да се забави и после ще си почине едно хубаво, ще натрупа малко опит в летенето и ще се научи да готви, което винаги е жадувал. Кутията гръцки зехтин беше сега най-ценната му придобивка и той каза, че начинът, по който тя неочаквано се била появила в живота му, му дал определено усещане за целостта на нещата, което, което го карало да се чувства.
Той се прозя и заспа.
На сутринта; докато останалите се готвеха да го закарат на някоя тиха и идилична планета, където не биха имали нищо против да си дрънка подобни работи, те внезапно хванаха сигнали за помощ, издавани от някакъв компютър. Заеха се да изяснят нещата.
Малък и очевидно неповреден космически кораб от класа Мерида танцуваше странен малък джиг12 в пустошта. Краткият компютърен преглед показа, че корабът е съвсем наред, компютърът му също, но пилотът е луд.
— Полулуд, полулуд — настоя човекът, докато го пренасяха, буйстващ неистово, на борда.
Беше журналист от Ежедневния Звезден Справочник. Успокоиха го и пратиха Марвин да му прави компания, докато той не обеща, че ще се опита да говори свързано.
— Правех репортаж за един процес — каза той най-накрая — на Аграбътон.
Повдигна хилавите си рамене с широко ококорени очи. Бялата му коса изглежда махаше на някой познат в съседната стая.
— Спокойно, спокойно — обади се Форд. Трилиън положи успокоително ръката си върху рамото му.
Мъжът отново се отпусна назад и се вторачи в тавана на корабния болничен отсек.
— Делото — каза той — сега е без значение, но там имаше един свидетел свидетел човек на име на име Прак. Странен и затрудняващ човек. Накрая бяха принудени да му вкарат наркотик, за да го принудят да каже истината, наркотик на истината.
Очите на журналиста се търкаляха безпомощно в главата му.
— Вкараха му прекалено много — леко захленчи той. — Вкараха му прекалено много. — Човекът започна да плаче. — Мисля, че роботите бутнаха ръката на хирурга.
— Роботите? — попита остро Зейфод. — Какви роботи?
— Някакви бели роботи — захриптя човекът шепнешком — нахлуха в съдебната зала и свиха съдийския скиптър, Аграбътонския Скиптър на Правосъдието, отвратително Перспексово нещо. Не знам за какво им трябваше — той започна отново да плаче. — И мисля, че бутнаха ръката на хирурга.
Мъжът поклати глава безпомощно и печално, очите му се присвиха от болка.
— И когато процесът продължи — зашепна той хлипайки — попитаха Прак, за едно злощастно нещо. Попитаха го — той направи пауза и потръпна — дали ще каже Истината, Цялата Истина и Нищо Друго, освен Истината. Само че, не разбирате ли?
Изведнъж той се надигна на лакти и закрещя.
— Те му бяха вкарали прекалено много от наркотика! Мъжът рухна отново, стенейки тихо. — Много прекалено много прекалено много прекалено много прекалено…
Другите, събрани около леглото му, се спогледаха. По гърбовете им пробягаха тръпки.
— Какво стана? — попита накрая Зейфод.
— О, той им каза — яростно заговори мъжът — доколкото знам, казва им и в момента. Странни, ужасни неща ужасни, ужасни! — изпищя той.