Братя Грим
Животворната вода
Живял някога един цар. Един ден той се разболял тежко и никой вече не вярвал, че ще оздравее. Царят имал трима сина, които били толкова отчаяни, че само седели в градината на двореца и плачели.
Веднъж в градината надникнал един старец, видял опечалените принцове и ги попитал защо са толкова тъжни. Те отговорили, че баща им е неизлечимо болен и че скоро ще умре, защото нищо не може да му помогне. Старецът бил с добро сърце и казал:
— Има едно нещо, което може да го спаси — животворната вода. Щом пийне от нея, веднага ще оздравее. Но е много трудно да се намери.
Най-големият син казал:
— Аз ще я намеря.
После отишъл при баща си и го помолил да му разреши да тръгне по света, за да намери животворната вода.
— Не — казал царят, — може да те сполети някоя беда и затова предпочитам да умра.
Ала принцът настоявал и накрая царят бил принуден да отстъпи. Тогава царският син си помислил: „Ако намеря животворната вода и я донеса, баща ми ще обикне най-много мен“. И тръгнал на път. Вървял, вървял и изведнъж пред него изникнало джудже.
— Къде отиваш? — попитало джуджето.
— Глупаво джудже! — извикал горделиво царският син. — Няма нужда да знаеш. — И отминал.
Ала мъничкото човече много се ядосало и го проклело.
Не минало много време и принцът попаднал в една планинска теснина. Колкото повече вървял, толкова повече пътят ставал по-тесен, докато накрая той не можел даже да помръдне и останал в теснината.
Болният цар дълго чакал сина си, но той не се завърнал. Тогава по-малкият син казал:
— Татко, пусни ме да тръгна по широкия свят, за да намеря животворната вода. — Но тайно си мислел: „Ако брат ми е мъртъв, то царството ще бъде мое“.
Отначало царят не искал да го пусне, но после отстъпил пред молбата му. Принцът яхнал коня си и тръгнал по същия път. Скоро срещнал джуджето, което го спряло и го попитало къде отива.
— Не е твоя работа, глупаво джудже! — отговорил царският син и продължил пътя си, без да се обърне.
Ала джуджето проклело и него и царският син заседнал като своя брат в една планинска теснина.
Царят дълго чакал принца, но той не се върнал в двореца. Тогава най-малкият син решил да тръгне по света, за да намери животворната вода. Поискал разрешение от баща си и потеглил. Но когато срещнал джуджето и то го попитало къде отива, той спрял коня си и отговорил:
— Търся животворната вода, защото баща ми е тежко болен и нищо друго не може да му помогне.
— Знаеш ли къде да я намериш? — попитало джуджето.
— Не — отговорил принцът.
— Ти не си надменен като братята си. Затова ще ти помогна да намериш животворната вода. Тя извира от един кладенец в градината на омагьосан дворец, но няма да е лесно да проникнеш там. Аз ще ти дам един железен прът и две питки хляб. С пръта ще удариш желязната врата на двореца и тя ще се отвори. Вътре ще видиш два лъва, които ще ревнат страховито, но щом им хвърлиш питките, веднага ще се укротят. Ала ще трябва да внимаваш — не гребнеш ли от животворната вода до полунощ, вратата ще се затвори и ти ще останеш вътре.
Царският син благодарил, взел железния прът и питките и продължил пътя си. Когато стигнал до двореца, ударил портата с железния прът и тя се отворила; усмирил лъвовете с двете питки и влязъл в двореца. Попаднал в една великолепна зала, в която седели омагьосани принцове. Царският син взел пръстените им, а след това взел един меч и един хляб, които видял в залата. После влязъл в друга стая, където седяла красива девойка. Тя се хвърлила в прегръдките му, целунала го и му обещала да стане негова жена. Казала му къде е кладенецът с животворната вода, но го помолила да побърза и да гребне от нея преди полунощ. Ала царският син бил много уморен и затова решил най-напред да си почине. Легнал и заспал. Когато се събудил, разбрал, че вече е нощ. Изплашил се и бързо изтичал в градината. Гребнал вода от кладенеца и хукнал към желязната порта. Точно като минавал през нея ударило полунощ. Вратата се затворила с трясък и едва не го затиснала. Но царският син бил щастлив, че успял да вземе от животворната вода и весело тръгнал към дома си. На връщане отново срещнал джуджето. Като видяло меча и хляба, то казало:
— Имаш голямо богатство, защото с меча можеш да разбиеш цяла войска, а хлябът никога няма да свърши.
Царският син не искал да се върне в бащиния дворец без братята си и затова попитал:
— Мило джудже, можеш ли да ми кажеш къде са братята ми? Те тръгнаха преди мен да търсят животворната вода, но повече не се върнаха.
— Затиснати са в една планинска теснина — отговорило джуджето. — Омагьосах ги, защото бяха много надменни.