Ала принцът го молил толкова дълго, че накрая джуджето се съгласило да ги освободи.
— Пази се от тях — казало то, — защото са с лоши сърца и могат да ти причинят зло!
И ето че братята се срещнали и тръгнали заедно на път. Докато вървели, най-малкият царски син разказал на по-големите си братя, че намерил животворната вода и че спасил красивата девойка, която обещала да се ожени за него. Скоро принцовете пристигнали в едно царство, в което бушувала ужасна война, а хората умирали от глад. Тогава най-малкият брат отишъл при царя и му дал хляба и меча. Царят разгромил неприятелската войска, нахранил своите гладни поданици и заживял в мир и спокойствие. Принцът си взел меча и хляба и тримата братя отново тръгнали на път. Случило се, че минали през още две царства, в които бушувала война и хората умирали от глад. Най-малкият царски син спасил и тях от гибел. След това братята се качили на кораб и продължили по море. Двамата по-големи братя обаче много завиждали на по-малкия си брат, че успял да намери животворната вода и решили да го погубят. Една нощ, когато той спял дълбоко, те излели животворната вода в друг съд, а в неговия сипали морска вода. Когато пристигнали у дома, най-малкият брат занесъл на болния си баща да пие от водата, която носел. Но щом отпил от солената морска вода, царят се разболял още повече. Дошли по-големите братя и обвинили най-малкия, че иска да отрови баща им и казали, че те носят истинската животворна вода. Поднесли от нея на царя, той отпил и веднага оздравял. Господарят на двореца се разгневил, защото повярвал, че най-малкият му син наистина е имал намерение да го умъртви. Повикал придворните си и им заповядал да убият тайно принца.
Веднъж най-малкият царски син отишъл на лов, без да подозира нищо. Придружавал го дворцовият ловец. Като останали съвсем сами в гората, царският син видял тъжното лице на ловеца и го попитал:
— Какво те измъчва, ловецо?
Ловецът отговорил:
— Не бива да говоря, но сърце не ми дава да мълча.
Тогава царският син казал:
— Говори, аз ще ти простя.
— Ах — отговорил ловецът, — заповядано ми е да те застрелям. Царят, нашият господар, ми заповяда.
Царският син се изплашил и започнал да моли ловеца:
— Моля те, остави ме жив! Дай ми твоите дрехи, а аз ще ти дам моите.
Ловецът се съгласил. Разменили си дрехите и ловецът се върнал в двореца. А царският син останал в гората.
Не минало много време и в двореца на стария цар пристигнали три сандъка със злато и скъпоценни камъни. Изпращали ги тримата царе, на които принцът бил помогнал да разбият неприятелските войски и да спасят своите поданици от глад. Така те засвидетелствали своята признателност.
— Защо не беше жив сега най-малкият ми син? — завайкал се царят. — Как се разкайвам, че заповядах да го убият!
— Жив е — казал ловецът. — Не ми даде сърце да го застрелям. — И всичко разказал на господаря си.
Царят се зарадвал и заповядал да разгласят по всички царства, че синът му може да се върне и че ще бъде посрещнат с почести.
В това време, понеже коварните братя се готвели да измамят хубавата девойка от омагьосания дворец и един от тях да се ожени за нея, тя заповядала да направят до двореца й път от злато и предупредила стражите, че истинският годеник е този, който ще пристигне на кон и ще мине точно по пътя, и затова трябва да го пуснат да влезе. А който мине встрани от пътя, не е истинският и не бива да го пускат.
Най-големият брат решил да побърза и пръв да отиде при хубавата девойка; да каже, че той е нейният спасител и да се ожени за нея. Яхнал коня си и препуснал. Но когато стигнал до двореца и видял златния път, си казал: „Ако мина с коня по него, ще го разваля!“ И тръгнал от дясната му страна. Щом спрял пред портите, стражите му казали, че той не е истинският годеник, и го изгонили.
Скоро след това тръгнал вторият брат. Ала когато стигнал до двореца на хубавата принцеса и видял златния път, си помислил, че ще бъде жалко, ако го развали. И тръгнал от лявата му страна. Спрял пред портите, но стражите му казали, че той не е истинският годеник и също го изгонили.
Настъпил последният ден на годината. Най-малкият царски син решил да излезе от гората, да отиде при своята любима и там да забрави мъката си. По пътя непрекъснато мислел за нея, копнеел да я види и бил толкова унесен, че изобщо не забелязал златния път. Тръгнал по него и като стигнал до портите, те сами се отворили. Хубавата девойка радостно го посрещнала и казала, че той е нейният спасител и господар на царството. После направили голямо сватбено тържество, а когато празненството свършило, принцесата казала на своя съпруг, че баща му му е простил и го очаква в двореца. Най-малкият царски син препуснал към дома на стария си баща. Разказал му за коварството на по-големите си братя и за всички мъки, които е трябвало да изтърпи. Царят заповядал да заловят измамниците, но те отдавна не били в царството и никога повече не се върнали.