Климент въздъхна.
– Душата на Дориян бе сложна – каза той. – Както във всяка душа и в нея се бореха доброто и злото, но накрая презвитерът бе обсебен от идеята за добро, оставяйки се злото да го победи. Звучи като куриоз, но зловещ куриоз. Всичко, което Дориян е правил, е било с мисълта, че помага на приютените от него сираци. Тази своя цел, както и желанието му да има своя собствена църква, в която да служи, са го тласнали по път, пълен с мрак. Мислел е, че върши добро, без да вижда как злото пуска все по-дълбоки корени в душата му. Можем ли да го съдим за това, че е искал питомците му да живеят колкото се може по-добре? Огледайте се наоколо – светът е пълен с несправедливост, страх и болка. Дориян, който сам е бил сирак, е изпитал на гърба си всичко това. Да бъдеш отхвърлен, да бъдеш гладен, бос, да няма какво да облечеш, всички да ти се подиграват, да те бият, да те гонят... – Климент замислено поклати глава. – Преживял го е и е искал да спаси другите. Създал приюта си, започнал да събира сираци, да се грижи за тях. В представите си се е виждал като ангел, като пратеник Божи, който измъква децата от мрака. И в началото наистина е бил такъв. Но парите са започнали да недостигат. Опитал с подаяния, чукал на различни врати, но напразно. Тогава е решил, че сам ще вземе това, което не му дават. Решението е било лесно. Той е бил светлина, останалите тъмнина. Той е бил Божи човек, другите подмамени от сатаната. – Климент замълча за миг. – Заедно с някои от момчетата презвитерът започнал да организира малки набези. Нападали закъснели търговци, разбивали чужди складове, грабели от сергии и дюкяни. В това отношение Дориян е имало какво да научи от питомците си. Военното обучение също се е оказало от полза. Предполагам, че след това презвитерът е започнал да му обръща специално внимание. Който се отличавал в боя, влизал в специалния отряд на свещеника. И нещата потръгнали! Никой не обръщал внимание на дребните кражби, никой не заподозрял благородния презвитер. Предполагам, че в душата си Дориян е ликувал. Взимал е от тези, които имат, за да даде на тези, които нямат. Дори не е осъзнал, в какво е превръщал сираците. След което злото окончателно е обсебило душата му.
– Как така окончателно? – не разбра Невестулката.
– Колкото повече свещеникът вярвал, че върши добро, толкова по-лош ставал – отговори Климент. – Помниш, мечтата му беше да изгради собствена църква. Но не е можел да намери средства за това. В същото време Борис даде много злато и сребро за издигането на новата базилика. Но строежът е бил поверен на друг. Това е озлобило Дориян. И отново е решил сам да си набави средства за градежа. Вече е имал армия, имал е и опит, само е трябвало да се прицели в нещо по-голямо. Обирите на дребни търговци и сергии вече не били достатъчни. Така започнали обирите на златарите.
– И после се е появил Агоп? – Корсис внимателно слушаше обясненията на писаря.
– Тогава се е появил Агоп. Някак си Дориян е разбрал истинската същност на свещеника. Ако го беше убил тогава, като наказание за деянията му, за това което е извършил във Филипополис, трудно бихме могли да го съдим. Но той не го е направил. Ненавиждал е Агоп, презирал го е, но не е посмял дори да го разобличи. Страхувал се е, че ако около развратника-убиец се вдигне шум, той може на свой ред да го злепостави. За лош късмет, свещеникът е решил да изнудва Дориян. Намекнал му е, че знае какво се случва в приюта му. С което е подписал смъртната си присъда. Следващата крачка на презвитера е била съвсем проста и логична. Агоп е трябвало да умре. А някое от момчетата му да го убие. Така свещеникът е щял да получи това, което заслужава, а Дориян и приютът му да бъдат в безопасност. Хрис, като най-добър стрелец е бил натоварен със задачата, брат му го е прикривал.
– Но защо ги е убил? – Невестулката завъртя глава, а зад него Аврора заговори бързо нещо на неразбираемия си език. Корсис нежно стисна ръцете на момичето и му направи знак да мълчи.
– Нашата поява стана причина за убийството – Климент въздъхна. – Презвитерът се е уплашил от въпросите, които задавам. А и момчетата са можели да се изпуснат по някакъв начин пред мен. Трябвало е да ги жертва, за да спаси останалите. В името на всеобщото благо, както сам каза. След което е решил, че Бан и Хрис може да са казали нещо на Лема. Затворил е момичето и е започнал да го разпитва, за да разбере какво знае. Вероятно, за да е сигурен, че не е говорило с никой друг. Не се и съмнявам, че накрая е щял да убие и нея.