Писарят кимна с глава.
– Наистина знам. Вие сте първата, на която ще съобщя до какво доведе разследването ми. Струва ми се, че го заслужавате, а и може да ми помогнете с някои от подробностите, които не са ми съвсем ясни.
– С всичко, което мога! – отговори вдовицата. – Колкото по-бързо свърши този кошмар, толкова по-добре!
– Отначало мислите ми се насочиха към Симеон – започна внимателно Климент. – Разбрах, че чигатът е имал сестра, която много обичал, но която се самоубила в рова на крепостта. Симеон не можеше да си прости смъртта ѝ, обвиняваше се, че не я е опазил както трябва. Жената сложила край на живота си заради Чака. Той я е прелъстил и изоставил, а тя не е могла да го понесе. Което даваше добър мотив на Симеон да го убие.
– Чака си беше такъв – криво се усмихна Евдокия. – За него жените бяха просто дивеч, който трябва да улови в мрежата си. След това търсеше следващата. За него жените... – вдовицата махна с ръка. – Всъщност няма значение. Симеон ли ги е убил?
– Не! – поклати глава писарят. – Опитал се е, но не е успял. Следил е Чака, дори няколко пъти го е нападал под прикритието на нощта, но не е нанесъл фаталния удар.
– Той ми каза за тези нападения – замислено поклати глава Евдокия. – Няколко пъти се бе измъкнал на косъм.
– Точно така – потвърди писарят. – Прекарах известно време със Симеон. Той не е хладнокръвен убиец. И все пак, ако бе решил да си отмъщава на Чака, щеше да го направи така както се е опитал. В някоя тъмна уличка, бърз удар с меча или изстреляна стрела. Нямало е да организира сложен план, в който да намесва и Гостун.
– Кой е тогава? – попита Евдокия и се наклони напред. Гърдите и се полюшнаха примамливо под финия зелен плат.
– От самото начало нещо не ми даваше мира – продължи писарят. – Познавах Гостун. Той не беше човек, който ще изкараш лесно от кожата му. Нито ще го накараш да извърши нещо необмислено. За да стане това, залогът трябваше да е много по-голям. И той е бил!
– Вече ви казах за това! – вдовицата се изчерви. – Аз станах причина той да предизвика Чака. Нямах и представа, че нещата ще се развият по този начин. Но и аз нося теглото си – Евдокия вдигна глава и погледна писаря в очите. – Нощем не мога да спя, непрекъснато премислям какво трябваше да кажа тогава, какво трябваше да направя. След като се разбра какво съм сторила, никой вече не иска да общува с мен. Дори най-добрите ми приятелки ме отбягват все едно съм прокажена!
– Наистина е по-добре да заминете – съгласи се писарят. – да отидете някъде, където никой не ви познава и да започнете всичко от начало – вдовицата кимна. – Но мисля, че пропускате нещо. Не вие, Чака е бил този, който е предизвикал скандала. Той е разкрил връзката ви. И се съмнявам, че го е направил просто защото е бил пиян. Целял е нещо друго!
– Но защо? – Евдокия се огледа неразбиращо. – Какво всъщност е станало?
– В Магнаурската школа съм изучавал логика. Там ни учеха на няколко неща. Първо, че за всяко нещо си има причина и второ, че всяка загадка си има обяснение. Стига да зададеш правилните въпроси. И така, нека го направим като римляните и се запитаме: "Quo bono?" или с други думи: "Кой има изгода?" от цялата тази работа.
– И кой е той?
– Всъщност е много просто. Какво става след смъртта на Гостун и Чака? Особено след тази на Гостун? Два много примамливи и добре платени поста внезапно се оказват свободни! Очевидно е, че в размирни времена като тези, човекът който ще стане боритаркан на Плиска, трябва да е някой, на когото князът има пълно доверие. Някой, на който вече е поверил защитата на столицата си, някой, който винаги е заставал на негова страна. Някой като варнеха Самуил!
– Самуил? – ахна Евдокия. – Не може да бъде!
– Ако Гостун го няма – продължи Климент – е логично Самуил да го наследи на поста, което и стана. Заедно с всичките му привилегии. Да не забравяме и че варнехът не е обичал особено съпруга ви. Обвинявал го е, че не е подкрепил достатъчно Борис по време на похода му. Освен това е съмнително как не е разбирал какво се случва в града и как собственият му подчинен, чигатът Винех се представя за разбойника Батой и плете заговорите си. Възможно е да е имало два заговора – единият на съпруга ви и Винех, които искат да свалят Борис и другият на Самуил и Чака, които знаят какво се случва и само чакат да нанесат удара си. След станалото на вечерята, дадена от Гостун, заговорниците разбират, че им се открива идеалната възможност. Чака предизвиква мъжа ви на дуел, убива го и пътят към властта им е осигурен. Кой знае какво още са криели тези двамата. Но така, само с един удар се издигат неимоверно. Самуил вече не трябва да се занимава с лагери, походи и войници, а Чака заема мястото му. Всичко прилича на любовна свада, ако въобще се разбере за какво са се скарали двамата с Гостун. Затова Чака му е казал, че сте любовници! Затова го е предизвикал!