– Но как? Чака знаеше, че не може да победи мъжа ми в двубой! Много пъти се бяха дуелирали и съпругът ми го побеждаваше всеки път!
– Точно така! – съгласи се Климент. – Но има нещо, което забравяме! И то е, че преди двубоя, Гостун не е бил на себе си! Всички от присъствалите са категорични, че боритарканът се е оставил да бъде посечен. Защо? Защото Чака го е упоил по някакъв начин по време на вечерята. Не е рискувал нищо. Било е долно и подло, но е дало резултат.
– След което се е разкаял за постъпката си и се е обесил – довърши разсъжденията на писаря Евдокия. – Така трябва да е станало! Толкова е просто, когато го обяснявате...
– Да, така е. Простите неща винаги са най-трудни за намиране. Но не винаги са верните.
– Какво искате да кажете?
– Просто показах, в каква посока течаха мислите ми в началото. Постройката, която изложих, изглежда логична и твърде възможна. Но за жалост не обясняваше всичко. Като например факта, че Чака е бил убит, а не се е самоубил...
– Убит?! – малко остана Евдокия да изпусне чашата си. Но нали...
– Точно така! Убит! – прекъсна я писарят. – Чака е бил убит и мога да го докажа категорично! Както е била убита и Мария. Но най-важното, което тази хипотеза не обяснява, е каква е връзката с внезапно появилото се непознато момиче и отрязаната глава в жълтата кутия. И кой и защо се бе опитал след това да я убие!
Вдовицата махна с ръка.
– Но това е съвсем ясно! Ако наистина Чака е бил убит, значи го е направил Самуил, неговият съучастник. Така би се избавил от неудобен свидетел, а Чака не беше човек, който да искате да знае тайните ви. Варнехът е бил достатъчно силен да го обеси. Всъщност, ако Чака е бил пиян или упоен, всеки би могъл да го окачи на гредата! След което Симеон е убил Мария, понеже се е страхувал, че като бивша любовница на Чака знае нещо. И е преследвал Ава, тъй като е предполагал, че и тя може да е научила нещо по въпроса от прислужницата ми. Мисля, че е очевидно!
Климент сплете пръсти и се загледа в Евдокия.
– Винаги съм харесвал умните жени – каза накрая той. – Но вие сте прекалено умна! Което честно казано повече ме плаши, отколкото ми допада. Но не мога да не се възхитя от скоростта, с която нагласихте фактите, към удобната за вас версия. Наистина много впечатляващо! – писарят се поклони. – За жалост в желанието си да се защитите сама се издадохте. Няма от къде да знаете, че момичето се казва Ава, както го нарекохте. Това е известно само на мен и аз не съм го споделял с никого. И забравяте, че именно Самуил ме накара да търся Мария. Едва ли той е убил прислужницата.
– Може да се е преструвал. Или да е наел някой да го свърши вместо него. В Плиска не е трудно да се намерят наемни убийци.
– Така е – кимна писарят. – И съм сигурен, че много добре знаете това, защото сте се възползвали от услугите им.
– Аз? – вдовицата изглеждаше изненадана. – Не разбирам за какво говорите! Може би е по-добре да обмислите всичко отново.
– И да ви дам прекрасни възможност да избягате? – писарят поклати глава. – Не смятам така. Къде щяхте да отидете? В Солун? В Константинопол? Или някъде още по-далеч?
Стиснала юмруци, Евдокия скочи на крака. Страните ѝ горяха, очите ѝ хвърляха мълнии.
– Няма да стоя нито секунда повече и да слушам обидите ви! А когато князът се върне, ще се постарая да разбере как сте тормозили вдовицата на един от най-верните му служители!
– Служител, който заговорнечеше зад гърба му! – резкият глас на писаря отекна в празната стая. – Никъде няма да ходите! – той бръкна в джоба си, извади от там ключа, с който бе заключил вратата на стаята и го показа на вдовицата. – Не и докато аз не ви позволя! А що се отнася до княза, дълбоко се съмнявам, че имате намерение да го дочакате. Така че по-добре седнете и чуйте това, което имам да ви казвам.
Недоволна, Евдокия се върна на мястото си.
– И така, от къде да започна? – писарят надигна чашата. – Дали от там, че сте пресметлива, зла, ламтяща за богатство, почести и власт? Или от там, че сте умна, находчива и с бърза мисъл, винаги няколко хода преди тези, които искате да унищожите? Или от там, че за вас мъжете са само ключ към власт, богатство и охолен живот?
– Няма нужда да ме ласкаете – гласът на вдовицата стържеше като пирон по ламарина. – Казвайте, каквото имате да казвате и да приключваме с това.
– Точно така – съгласи се Климент. – да приключваме! И след като свърша с вас, повече няма да сеете злото, както го правите от години! Корените му ще бъдат изтръгнати веднъж за винаги и светът ще стане поне малко по-добър!