В отговор Евдокия само надигна чашата си в подигравателна наздравица.
– Нека се върнем към злополучната вечеря. На нея Гостун смята да вдигне бунт, с който да свали княза, намиращ се далеч от столицата и който е силно отслабил позициите си с приемането на християнството. Заедно с чигата Винех, са създали организация, включваща войници от гарнизона и наемници, заплатени с парите, събрани от обирите на така наречения разбойник Батой и собствените му спестявания, които е изтеглил. На вечерята присъстват всички влиятелни личности в Плиска. Гостун е щял да им обяви плана си, да обвини Борис в предателство и да ги призове да го подкрепят. Който откаже, ще бъде убит. След това епископ Йоан, който иска някой ревностен християнин като Гостун да заеме българския престол, за да може да го командва, ще го помаже и провъзгласи за владетел. И с Борис ще бъде свършено. Гостун се е подсигурил добре. Макар да не беше от най-умните. Едва ли сам е съставил толкова сложен план. Предполагам вие сте му помогнали. Както и сте го подтикнали към цялото това начинание... Боритарканът бе верен на Борис. Но за вас е било по-важно той да седне на трона, а вие да сте неговата княгиня. Така ли стана?
– Нали знаете всичко? – присмя му се вдовицата. – Сам си отговорете на въпроса!
– Както и да е – писарят махна с ръка. – Гостите пристигат, вечерята започва, войниците на Винех са обкръжили залата. Но за беда се случва нещо непредвидено. Появява се Симеон с отряда си. Но което е още по-лошо, появява се и непознато момиче, стискащо жълта кожена кутия, от която изпада отрязана глава. Което проваля вечерята и обърква предварително подготвените планове. След като виждате девойката, разбирате, че с вас е свършено, ако се разбере кое е то.
– И защо с мен да е свършено?
– Защото в нея сте разпознали отвлечената преди дванайсет години дъщеря на Гостун – Ава. А в отрязаната глава, човекът, виновен за престъплението, извършено до Филипополис – готът Луп, който лично сте наели да убие жената на боритаркана!
– Това не е вярно! – Евдокия се сви в стола си.
– Вярно е! Преди дванайсет години сте организирали нападението над Гостун и жена му пред стените на Филипополис. Искали сте боритаркана за себе си и сте премахнали тези, които ви пречат. За целта сте наели Луп. Платили сте му с част от парите, откраднати от хазната в града. Което сте направили заедно с тогавашния си любовник, а сега управител на Филипополис Курт!
– Това не е вярно! – повтори Евдокия и стисна облегалките. Кокалчетата на ръцете ѝ побеляха от напрежението. – Това са лъжи и измислици!
– Не мисля – поклати глава писарят. – Първо, това сочи логиката. Както вече казах – кой има изгода? След смъртта на първата жена на боритаркана Косара и изчезването на дъщерята на Гостун, вие сте тази, която се намъква в леглото му и по-късно заема мястото на жена му.
– Това не доказва нищо!
– Така е, не доказва. Но аз бях във Филипополис. И отрих там някой доста интересни неща. Намерих хората, които са наели Луп. Както и бившия телохранител на Гостун. За нещастие някой много се уплаши от това и се постара да ги избие всичките, за да няма свидетели на станалото преди дванайсет години. С което показа, че съм на прав път. От майката на първата жена на Гостун научих, че вие и Курт сте били любовници, дори се е очаквало да се ожените. Нещо, което пропуснахте да ми споменете. След което установих, че самият боритаркан е замесен в обира на ханската хазна. И се постара да прекъсне всички връзки към това събитие. Но направи грешка. Грешка, която за жалост, осъзнах по късно. Мислех, че Курт е просто подкупен, че се е оставил първенците на града да го разиграват, но това съвсем не е така. Подобно на вас той е хитър, умен и се прикрива изключително добре. След като се появихме и започнахме да ровим в миналото, той се уплаши. И се постара да прекъсне всички нишки, които биха могли да ме насочат в правилната посока. Помощникът му Маламир уби стария телохранител на Гостун Теодорит. И ковача Блех. Още повече, че Теодорит внезапно си е припомнил нещо, свързано с обира на хазната. "Quis custodiet ipsos custodes?" – "Кой ще пази пазачите?". Тази бележка намери помощникът ми в джоба му, малко след като Маламир го беше пронизал с ножа си. Не се и съмнявам, че двамата с Курт са участвали заедно в обира. Но както казах, боритарканът допусна грешка. Уби Маламир. В собствената си спалня. След това ни забаламоса с историята как помощникът му го нападнал и аз повярвах на лъжите му. Но се е случило друго. Бях пратил Корсис по следите на Маламир и той го бе проследил до резиденцията на боритаркана. Чигатът е отишъл при Курт и му е разказал, че едва се измъкнал от клопката ми. В този момент в резиденцията е пристигнал помощникът ми. Започнал е да се кара и се е сбил със стражите, които не искали да го пуснат да влезе. Курт е чул виковете и е осъзнал, че Маламир е бил проследен. Как е щял да обясни, че личният му помощник, който съвсем скоро преди това бе хвалил пред мен, е замесен в убийствата? Затова Курт пронизва с меча си Маламир и се преструва, че е бил нападнат. Имах глупостта да му повярвам. Това, което осъзнах по-късно, бе, че времето не съвпада. Ако Маламир е нападнал Курт в покоите му, той щеше да се появи много по-рано. Но боритарканът е започнал да вика по-късно. Какво е правил през това време? Слушал е разказа на Маламир какво е станало. След което е разбрал, че няма друг изход, освен да го убие, за да не бъде разобличен.