– И какво общо имам аз с това? – попита Евдокия. – Курт може и да е ограбил хазната, може да е убил Маламир и да сме били любовници, но не съм знаела какви престъпления е извършил?
– Така е – съгласи се писарят. – Но преди да умре, ковачът Блех, ми каза, че след нападението над Гостун и семейството му са му платили толкова добре, че повече не му се е налагало да работи. Като символ на щастливото си забогатяване носеше една от получените монети като талисман. Сам я видях на врата му – жълтица с образа на Константин Велики от едната страна и седящата на трон Богиня и императора от другата. Това са златни римски солиди. Същите, каквито е имало в ограбената хазна във Филипополис преди години. С тях е трябвало да бъде платено на наемниците, които Борис събирал. Странно как са се оказали в посредник на наемни убийци. Това не е било случайно. Двамата с любовника ви Курт сте ограбили хазната на Гостун. Това обяснява и факта как парите просто са се изпарили. За Курт е било детска играчка да обере сандъците, които самият той е пазел, без да остави следи. След което сте си поделили парите, а вие сте ползвали вашата част, за да наемете Луп.
– Това е съвпадение! – махна с ръка Евдокия. – Една монета на врата на някакъв никому неизвестен ковач не доказва нищо! Пък и може Курт да го е наел, не аз!
– Радвам се, че поне не отричате за обира! – Климент се усмихна студено, а събеседничката му отвърна с изпепеляващ поглед – Може и да е съвпадение, но съвпаденията стават прекалено много! – той разпери пръстите на дясната си ръка и започна да ги сива един по един. – Била сте любовница на Курт. Той е ограбил хазната на хана. На ковача е било платено с част от откраднатите пари. Преди да бъде убита Мария е разказала на помощника ми, че във Филипополис сте ходили на пазар за покупки. Точно там сте се свързали с Блех. Старият Сеп си спомня как вие сте била тази, която е препуснала по полето под стените на града, увличайки останалите със себе си, водейки господаря си и съпругата му към сигурна гибел.
Вдовицата поклати глава, но не каза нищо.
– Спомня си и друго. Че нападението е станало в четвъртък! Едно от малкото неща, които Ава е запомнила. И което не е спряла да повтаря от как пристигна тук. Анищар значи Юпитер, но значи и четвъртък. Това е, което момичето е искала да ни съобщи. Че е била отвлечена в четвъртък. Майката на Косара ми каза, че дъщеря ѝ е учила детето на древните руни.
– Много развинтено въображение имаш, писарю! – гласът на вдовицата бе груб. – Наистина не виждам как ще докажеш тези измислици.
– Знаете ли какво ми помогна да разреша загадката? Рефренът на една песен, който ми се наби в главата. В него се пееше за изоставен любим в неделя, черна неделя или нещо от сорта. Както за Ава е станал черен четвъртъкът, в който е загубила за винаги родителите си. – писарят замълча за миг. – Сеп каза още, че Луп, главатарят на разбойниците, е бил посечен от Гостун, но шлемът му го предпазил. Точно както на главата, която носеше момичето. Нейното ухо бе отрязано наполовина, там, където обикновено свършват шлемовете. Лично я огледах преди да я погребат – Евдокия пребледня и надигна чашата си. – Има и още. Преди да се върна в Плиска, телохранителят на Борис Руф, разказа, че наскоро е имало бунт в готските племена и много от старите им водачи са били избити. Което обяснява появата на Ава и главата в жълтата кутия. Не знам как точно момичето се е сдобила с нея, но не бих се учудил ако лично се е погрижила да отмъсти на похитителя си, точно както се е справило с нападателите при кладенеца – писарят изгледа свилата се на креслото си вдовица. – Не стават ли съвпаденията прекалено много? Всъщност, скоро самият Руф ще дойде в столицата и с негова помощ ще можем да разпитаме Ава какво точно се е случило. Защото тя говори готски. Като хората, при които е живяла след като са я отвлекли.