Евдокия не отговори.
– Нека видим какво се получава тогава. Преди дванайсет години, Гостун е управител на Филипополис. Женен е щастливо, има малка дъщеря. Жената му си има помощничка и компаньонка. Тя ѝ се доверява изцяло, двете са като сестри. Но това не е достатъчно. Най-близката приятелка на Косара подготвя смъртта ѝ и разбива семейството на Гостун. С любовника си Курт ограбва ханската хазна. Сигурен съм, че идеята е била ваша, но това всъщност няма значение. Част от парите са дадени на ковача Блех, който я свързва с вилнеещия в околностите на града готски разбойник Луп и го наема да убие Косара и дъщеря ѝ. Сеп много добре си спомня, че по време на нападението разбойниците са атакували първо господарката му. Той предполагаше, че са искали златните ѝ накити, но бърка. Искали са смъртта ѝ! Затова им е било платено и затова са нападнали първо нея. Задачата е изпълнена. Косара е убита, дъщеря ѝ отвлечена, Гостун съсипан. Курт е оставен да се утешава с откраднатото злато, а вярната помощничка на убитата съпруга оплита в мрежите си опечаления боритаркан и заема мястото, което сама е освободила до него. Семейството скоро се премества в Плиска и всички следи с миналото са заличени.
– И какво става след това? – апатично попита Евдокия.
– След това вярната нова съпруга на Гостун застава до него и с пълни шепи черпи от положението си. До там, че решава да издигне мъжа си до най-високото място в държавата – престола! А тя да върви заедно в него. За малко да успее, но нещата се объркват в последния момент. В деня, в който трябва да се полети към върха, планът ѝ се проваля. И то от същото това момиченце, което е поръчала преди години да убият и над което по кой знае каква причина жестокият разбойник Луп се е смилил – писарят замълча. – Неведоми са пътищата Божии, нали? Кой знае как сте се почувствала, когато в мига, в който е трябвало да спечелите всичко, вратата на тройната зала се е отворила и през нея е влезнала Ава. Познали сте я веднага, не се съмнявам в това и за миг. Както сте познали и главата на Луп, изпаднала от жълтата кутия.
Климент стана и отпивайки от чашата си с вино, бавно тръгна из стаята.
– Както вече казах, вие сте умна, дръзка и решителна – продължи той. – Веднага сте разбрали, че щом вие разпознавате момичето, е само въпрос на време и баща ѝ да я познае. Ако не е бил толкова развълнуван от това, което предстои да се случи, съм сигурен, че Гостун е щял да разбере веднага, че това е дъщеря му. След което всичко е щяло да излезе на бял свят и с вас е било свършено. Не може да ви се отрече. Няколкото мига, докато главата пада от кутията и се търкаля към масата, са ви достатъчни, за да промените изцяло плановете си. Казвате на мъжа си, че с Чака сте любовници. Знаете, какво ще последва от това. Всички присъстващи бяха категорични, че Чака е бил блед и разтреперан. Поведение, което не прилича на един решил да се разкрие любовник. Оставяте двамата мъже да се разправят и бързате към вкъщи. В градината ви има различни билки, сама ми признахте, че добре се оправяте с тях. Гостун се връща бесен и за да го успокоите му давате чаша с "подправено" вино. Вие, а не Чака сте упоили мъжа си. Мария ви е чула да се карате, макар да твърдите, че сте била заключена в стаята си. С това ви е изнудвала. Затова сте ѝ плащали. Затова и по-късно сте я убили. Не обичате да имате свидетели, нали?
Евдокия само надигна полупълната си чаша.
– Продължавай! Толкова е забавно!
– Забавно? По-скоро ужасно! Упоен, Гостун отива на дуела. За Чака е детска игра да го посече. Така се отървавате от едната заплаха – съпругът, който може да разбере какво сте сторили в миналото. После идва ред на Чака. Не е ли странно, че след победата си, той се прибира в къщи? Човек би очаквал от него да отиде да се напие или да препусне към Борис, търсейки прошка. Но Чака не постъпва по този начин. Той си отива в къщи, където се обесва. Колко удобно, нали?
– Не мога да отговарям за действията на другите! – изсъска Евдокия. – Щом е решил да се беси, нека да се беси!
– Вие имате ли сърце?! Знаете ли какво е да обичате или да бъдете обичана? Не вярвам! Гостун и съпругата му са ви дали шанс в живота, помогнали са ви, а как сте им се отплатили? Избили сте ги до един! Отнели сте най-милото им – дъщеря им. След което сте се омъжили за жертвата си, без това ни най-малко да ви смущава. Живели сте с Гостун, чиято жена и дъщеря сте погубили! Споделяли сте леглото и богатството му, възползвали сте се от него, но в първия момент, в който той се е превърнал в заплаха, не сте се замислили и за секунда дали да пощадите живота му. След което със същата лекота, сте убили и любовника си!