– Значи, аз съм убила Чака така ли? Много ми е чудно, как съм успяла да се справя с мъж като него!
– О-о-о. Станало е лесно. Чака е бил объркан. Не е разбирал защо е трябвало да убие Гостун. Бил е и уплашен. Все пак е посякъл управника на Плиска. Може да е било в честен двубой, но това съвсем не е достатъчно. Затова се е прибрал вкъщи, където сте го чакала. Имал е среща с вас, очаквал е да получи отговори на много въпроси.
– Това не е вярно! – гласът на Евдокия бе твърд и решителен. – Цялата нощ след убийството бях в стаята си. И Сеп, и Мария могат да го потвърдят.
– Нима? Мария е мъртва. Още една причина да се отървете от нея. А слугата още от рано вечерта е бил пиян и е заспал малко след излизането на господаря си. Любовникът ви е чакал, надявайки се на отговори, но е намерил само смъртта си. Било е съвсем просто. Упоили сте и него. Видях чашите в стаята му. И двете бяха старателно измити. Няма как Чака да се е напил, да се е обесил, след което да е измил чашите. Направили сте го, за да прикриете следите от опиата. След което сте го обесили в собствената му къща. Вероятно той сам ви е помогнал, без да разбира какво става. Качили сте го на стола, сложили сте му примката от колана и сте го бутнали да се люлее на гредата. Лесно, просто и ефикасно! След което сте се върнала обратно и сте легнала доволна да спите. Вечерта е била успешна – убили сте и мъжа си, и любовника си. Оставала е само Ава.
– И как ще докажете всички тези налудничави приказки? Упоила този, упоила онзи – Евдокия се засмя подигравателно. – Нямате нито едно доказателство! Всичко си остава само думи и предположения!
– Ще стигнем и до доказателствата. Нека караме по ред. След като Гостун и Чака са отстранени, остава само момичето. За да знаете какво прави, пращате собствената си прислужница да ѝ помага. За беда Мария знае повече от колкото очаквате и започва да ви изнудва. Затова се налага да ликвидирате и нея. Отначало ѝ давате пари, колкото да приспите подозрението ѝ, след което я убивате. Издебвате подходящия момент, удряте момичето по главата и го бутате в кладенеца. Бързо, лесно и ефикасно. Мария изчезва и ви остава само Ава.
– И как съм се справила с нея?
– Не сте! Не че не сте опитали. Наели сте няколко души да я нападнат, но тя се е изплъзвала. Накрая използвате Аспар и хората му, пращате карта със знаци на момичето, на която има символа Анищар и сте сигурна, че тя ще дойде. Както и става. Това, което не сте предвидили, е, че Ава е живяло дълго при готите и като останалите им жени е научено да се бие наравно с мъжете. А и помощникът ми се намесва, макар и със закъснение. Всъщност той ви е видял – фигура с качулка, скрита в храстите. Аспар също каза, че поръчителят бил нисък човек с красиви ботуши – от еленска кожа с червени мъниста. Може би са онези в ъгъла – писарят посочи с ръка. – От еленова кожа, с червени мъниста. Това е нещо, което лесно ще се докаже.
– И това е всичко, което имате? – главата на вдовицата се люшна встрани.
– Никак не е малко, нали? Първо са думите на Сеп и Мария. След това е станалото във Филипополис. Когато като се появи Руф, това ще бъде лесно доказано. Признанието, че сте била любовница на Чака. Ботушите, които са видели помощникът ми и Аспар. Но има и още. На мястото, където е била нападната Ава намерих парче от колан. Това ме подсети за нещо друго – Чака е бил обесен на колан. Но този, на който е увиснал, не е бил негов, а на някой друг. Закопчавани са на различна дупка, които съвпадат идеално с тези на коланите на съпруга ви. Няма съмнение – Чака е бил обесен на един от коланите на Гостун. Как е станала това, след като боритарканът вече е бил мъртъв? Не е имало друг освен вас, който да го занесе в къщата му! Това, ще бъде достатъчно за Борис. Напоследък той праща на дръвника за много по-малко! Още повече като разбере, че сте разпродали имуществото си и възнамерявате да бягате. О, да! Продали сте всичко, което притежавате. И искате да ви повярвам, че смятате да се върнете? В Константинопол ще ви приемат с отворени обятия – млада, красива, богата и съпруга на висш български чиновник. Кой знае колко от тайните ни знаете и сте готова да ги дадете на византийците. За щастие, това няма да се случи!
– Напротив! Ще се случи! – Евдокия скочи от стола си. От предишното ѝ поведение не бе останала и следа. – Нима мислиш, че ще оставя да ме завлекат в подземията на двореца и палачите на Борис да ме удушат? Не съм стигнала толкова далеч, за да бъда спряна от някой като теб, писарю!
– Прав съм, нали? За всичко съм прав! – Климент говореше повече на себе си, отколкото на жената пред него. – Толкова много смърт. И за какво?