Най-накрая, след поредния мъчителен спазъм, тя се отпусна на мястото си, а лицето ѝ най-после се умиротвори.
– Почивай в мир, ако това е възможно – Климент се приближи и огледа тялото. – Извършила си много злини, но може би Бог ще ти прости. Аз не мога.
Писарят затвори очите на Евдокия и покри тялото с шала ѝ. След това отключи, излезе и тихо затвори вратата зад себе си.
Епилог
– Не можеш да ми причиниш това! Не можеш да ме изоставиш в този момент! – Борис говореше бързо, приковал поглед в писаря.
– Уморих се! А и нямате повече нужда от мен – каза Климент. Двамата с княза стояха един срещу друг в тронната зала. Лъчите на изгряващото слънце хвърляха весели отблясъци върху фаянсовите орнаменти и караха златният трон в дъното да блести. Писарят подробно бе докладвал на Борис за произтеклите в Плиска събития и резултатите от разследването му. Владетелят го бе изслушал, след което го уведоми за собствените си успехи, за които Климент знаеше.
Няколко дни по-рано Борис триумфално се завърна в Плиска. Князът гордо яздеше бойния си кон, начело на войските си. По улиците се стичаха хора, приветстващи с радостни възгласи завръщането на владетеля . Борис махаше на насъбралото се множество, а войните зад него хвърляха дребни монети за радост на тълпата.
Застанал на крепостната стена на Вътрешния град, Климент наблюдаваше бързо вървящата процесия и блестящия в центъра ѝ владетел. С помощта на Руф, който пристигна няколко дни по-рано, писарят най-накрая разпита Ава. Момичето не разказа нищо, което той вече да не знае. След нападението до Филипополис, когато била отвлечена, Луп и готите му се върнали по родните си места. Разбойникът, който бил на почит в племето си, отгледал момичето като свое дете, но Ава винаги помнела какво е причинил на нея и семейството ѝ. Сред готите момичето се научило добре да се бие. А когато започнали размириците, използвала случая, за да отмъсти на похитителя си.
Ава дори и не подозираше каква е била ролята на Евдокия в убийството на майка ѝ и собственото ѝ похищение. Момичето понесе добре новината за истината около смъртта на родителите си и бързо започна да се приспособява към живота в града.
Имаше и добър учител – Корсис не се отделяше и за миг от нея.
– Враговете ви са унищожени – продължи Климент. – Плиска е прочистена. Тангристите са разгромени, византийците усмирени, строежът на базиликата ви върви по план – писарят замълча за миг. – Не знам за вас, господарю, но аз не се чувствам победител. Сблъсъкът с Дориян и Евдокия опустоши душата ми. Докога ще продължи това? Преди беше Бранко, след това собственият ви брат Докс, после лудият Шун и Иратаис. Всеки от тях отнесе нещо от мен със себе си. Вече не съм онзи безгрижен мъж, който обикаляше коридорите на Магнаурската школа или на двореца в Плиска. Искам да се оттегля! Събрал съм малко пари, ще си купя имот близо до града и ще стана земеделец! Ще отглеждам ечемик и пшеница...
– Трябва да се ожениш! – неочаквано каза Борис, разсмя се и разпери ръце, сякаш се готвеше да прегърне писаря. – Ечемик и пшеница. Как ли пък не! Трябва да имаш деца. Да намериш някой, който отново да върне радостта в живота ти. Не се шегувам – князът стисна златните дръжки на трона си. – И много добре знам как се чувстваш. Но трябва да продължиш. Трябва да си до мен, защото имам нужда от теб.
– Но вие имате Еспор, Самуил и още много други като тях. За какво съм ви аз?
– Нима мислиш, че моята душа не е изпълнена с тъга и печал? – тихо каза Борис. – Нима мислиш, че заспивам лесно нощем? Че всички тези, които се наложи да погубя, не ме чакат всяка вечер пред спалнята ми? – князът се приближи до писаря и хвана рамото му. – Но когато изпадна в истинско отчаяние, когато демоните ми ме сграбчат в ноктите си, мисля за всички тези, които сега живеят по-леко. Мисля за страната, в която повече няма да има разделени и която ще стане по-силна от всякога! Помни ми думата! – Борис пусна Климент и бавно започна да обикаля около медния лъв зад трона си, галейки го с ръка. – Тепърва идват най-добрите ни години! И цената за това си заслужава! Но за да мога да продължа напред, за да мога да правя това, което трябва да направя, имам нужда от теб! Имам нужда да знам, че до мен стои човек, който никога няма да ме подведе. И който ще разкрива злите помисли на враговете ми, за да мога да им въздам правосъдие. Еспор и тези като него днес са с мен, но утре ще подкрепят друг, ако решат че си заслужава. Докато ти ще си винаги до мен. Така е писано! Имам нужда от теб! – снижи гласа си князът. – Не ме изоставяй!