— Престани, не бъди толкова зла!
— Успокой се, в това отношение не мога да се хвана и на малкия ти пръст.
Беранжер се облегна назад и с безразличие отправи поглед към входната врата. Ресторантът беше фрашкан, но сред посетителите не се виждаше нито една позната физиономия. Обикновено, щом разпознаеше някоя прическа или профил, тя се успокояваше, но днес не срещна нищо познато, което да задоволи любопитството й. Дали това място е вече демоде? — почуди се тя, стиснала подлакътниците на стола, а облегалката й убиваше на гърба.
— Бих разбрала нуждата ти от… компания. Омъжена си от толкова дълго време… Желанието угасва от ежедневното миене на зъбите рамо до рамо в банята…
— В това отношение грешиш, все още отъркваме рамене в банята.
Беранжер поклати глава:
— Не е възможно… След толкова години брак.
„И след това — продължи тя наум, — което научих преди малко!“
Поколеба се за миг, после продължи с приглушен дрезгав глас, който заинтригува Ирис:
— Нали знаеш какво се шушука из цял Париж по адрес на мъжа ти?
— Не вярвам нито дума.
— Както и аз впрочем. Истинско безумие!
Беранжер заклати глава, сякаш не можеше да се начуди. Клатеше глава, за да протака още малко и да накара приятелката си да тръпне в очакване. Известно време продължи да поклаща глава и да се наслаждава на оцеждащата се капка по капка отрова. Седнала насреща й, Ирис не трепваше. Дългите й пръсти с червени лакирани нокти си играеха с гънка на бялата покривка — единствено това би могло да се тълкува като нетърпение. Беранжер искаше Ирис първа да проговори, но си спомни, че това съвсем не беше в стила на приятелката й. Голямата сила на Ирис се изразяваше в някаква инертност, близка до абсолютното безразличие, сякаш нищо никога не можеше да я засегне.
— Говорят… Искаш ли да знаеш какво?
— Ако ти доставя удоволствие.
Погледът на Беранжер заискри от трудно сдържана радост. Сигурно е нещо сериозно, реши Ирис, нямаше да изпадне в такава възбуда заради някакъв незначителен слух. И като си помисля, че ми се пише приятелка. В чие ли легло ще напъха Филип? Филип е мъж, желан от жените — благороден, бляскав, богат. Трите б-та според израза на Беранжер. Безинтересен също така, мислено добави Ирис, въртейки ножа. Но трябва да живееш с него, за да го разбереш. И тя единствена споделяше убийствено скучното ежедневие на толкова пламенно желания съпруг. Странно нещо е наистина това приятелство. То цели да не щадиш приятеля си, да откриеш най-слабото му място, там, където най-много боли, и да нанесеш фаталния удар.
Познаваха се отдавна. Жестока близост на две жени, които постоянно се преценяваха, но не можеха една без друга. Приятелство и злобно, и мило, в което всяка слагаше на кантар другата, готова да я ухапе или да лекува раната й. Според настроението. И мащабите на опасността. Защото, помисли си Ирис, ако ми се случи нещо сериозно, Беранжер ще бъде до мен. Бяха съпернички и пускаха в действие нокти и зъби, но ставаха единни, когато едната се препънеше.
— Искаш ли да знаеш?
— Очаквам най-страшното — заяви Ирис с весела ирония.
— Сигурно е някаква сто процента изфабрикувана тъпотия…
— Побързай де, защото след малко вече ще съм забравила за какво говорехме и няма да е толкова смешно.
Колкото повече Беранжер отлагаше съобщението, толкова по-некомфортно се чувстваше Ирис, защото подобен ораторски похват несъмнено означаваше, че информацията си заслужава. Иначе Беранжер щеше да я изстреля без колебание и да се изсмее на абсурдната псевдоновина. Но сега се бавеше.
— Говори се, че Филип има някаква сериозна и… особена връзка. Същото ми каза Аньес днес сутринта.
— Тази проклетница! Продължавате ли да се виждате?
— Обажда ми се от време на време…
Говореха си по телефона всяка сутрин.
— Мен ако ме питаш… тя дрънка пълни глупости.
— Ако има някой, който да е отлично осведомен, това е тя.
— И може ли да знам с кого се забавлява Филип?
— Тук нещата загрубяват…
— И затова ли става сериозно?
Лицето на Беранжер се сбръчка като муцуната на недоволен пекинез.
— Дотолкова сериозно, че… — Беранжер пак заклати глава.
— И затова ти най-любезно ме предупреждаваш…
— Така или иначе, щеше да разбереш и според мен е за предпочитане да си подготвена, за да посрещнеш удара…