— Хм! Харесвам шията ти… — изрева Марсел Гробз и намуши лице в дебелата гуша на любовницата си. — Знаеш ли какво казал вампирът на една жена, която бил захапал…
— Нямам представа — отвърна Жозиан, която държеше най-вече да продължи разговора и се дразнеше, че я прекъсва.
— Мерси, красива шия1.
— Много смешно! Много, много смешно! Свърши ли с глупостите? Може ли да се изкажа?
Марсел Гробз изглеждаше съкрушен.
— Повече няма да правя така, душко.
— Значи ти казвах, че…
И тъй като любовникът й отново се беше гушнал в една от многобройните дипли на сластното й тяло, Жозиан каза:
— Ако продължаваш така, Марсел, ще обявя стачка. Ще ти забраня да ме докосваш четирийсет дни и четирийсет нощи! И ти гарантирам, че този път няма да има прошка.
Последния път, за да сложи край на карантината, той се принуди да й подари колие от трийсет и една култивирани перли от Южните морета със закопчалка от диаманти и платинен часовник. „Със сертификат — беше изкомандвала Жозиан, — само при това условие ще се предам и ще ти позволя да ме докосваш с огромните си ръчища!“
Марсел Гробз беше луд по тялото на Жозиан Ламбер.
Марсел Гробз беше луд по ума на Жозиан Ламбер.
Марсел Гробз беше луд по здравия разум на селянчето Жозиан Ламбер.
Затова реши да я изслуша.
— Трябва да назначиш Шавал, защото в противен случай ще отиде при конкурентите.
— Конкуренти почти не останаха, глътнах ги до един!
— Не бъди толкова сигурен, Марсел. Разпердушини ги, дума да няма, но някой ден може да се събудят и да те разпердушинят на свой ред. Особено ако Шавал им помогне… Хайде… бъди сериозен! Слушай какво ти приказвам!
Сега, покрила бюста си с розовия чаршаф, Жозиан се беше надигнала и седеше със смръщени вежди и сериозен вид. И в работата, и в удоволствието си оставаше сериозна. Тази жена си я биваше във всичко.
— Нещата са много прости. Шавал е отличен счетоводител, но и прекрасен търговец. Няма да ми е приятно да се сблъскаш някой ден с човек, който съчетава идеално тези две качества: ловкостта на търговеца и точността на счетоводителя. Първият печели пари от клиентите, вторият извлича максимална изгода от печалбите. Повечето хора притежават само едното качество…
Марсел Гробз също се надигна, подпря се на лакът и внимателно заслуша любовницата си.
— Търговските агенти знаят да продават, но рядко са наясно с финансовите тънкости при сделките: начини на заплащане, падежи, разходи по доставките, отбивки. И ти самият, ако мен ме нямаше, щеше трудно да…
— Много добре знаеш, че не мога да живея без теб, душко.
— Само си приказваш. Иска ми се да получавах малко повече веществени доказателства.
— Ами хич не ме бива за счетоводител.
Жозиан се усмихна да покаже, че тия изобщо не й минават, и продължи да обяснява:
— Всъщност именно в тези точни факти, в тези финансови аспекти се съдържа разликата между дву-трицифрената печалба и нулевата!
Седнал удобно, опрял глава в медните пръчки на леглото, голият до кръста Марсел Гробз продължи на висок глас разсъжденията на любовницата си:
— Което ще рече, душко, че преди Шавал да ги проумее тези нещица, преди да се изпречи насреща ми и да ме заплаши…
— Го назначаваме!
— И къде ще го сложим?
— Начело на фирмата. И докато той носи пари, ние ще се развиваме многостранно, ще работим в други насоки… Сега не ти остава време за изпреварващи ходове. Не водиш, само следваш посоката на движение. А дарбата ти е да надушваш идното, да предугаждаш желанията на хората… Назначаваме Шавал, оставяме го да се бъхти в настоящето, а ние вдигаме платната към бъдещето! Не е зле, нали?
Марсел Гробз наостри слух. За пръв път я чу да казва „ние“, когато говореше за фирмата. И то неведнъж. Той се отдръпна, за да я вижда по-добре. Тя продължаваше да говори, поруменяла, съсредоточена; веждите й се сключиха триумфално. Каза си, че тази жена, тази идеална любовница, която изпълняваше всякакви сексуални прищевки и владееше всякакви умения, от няколко минути насам се бе превърнала в олицетворение на живата амбиция. Каква разлика с жена ми, на която толкова й се свидят свирките, че ми духа веднъж на високосна година, дори още по-рядко! Колкото и да й натискам тила, не поддава, и толкова. Жозиан не чакаше да я моли, караше направо. Въртеше се и се извиваше, щедро пускаше език, мяташе цици, издигаше го до седмото небе, караше го да вика „майчице“, да трепери от страстните й целувки, ближеше го, милваше го, притискаше го между яките си бедра и след като от устните му се отронеше последна въздишка, нежно го приютяваше в прегръдката си, успокояваше го, ободряваше го, анализираше умело живота във фирмата, преди отново да го дари с ангелско блаженство. Каква жена, казваше си той, каква любовница! Щедра. Неизтощима. Нежна в леглото, категорична в работата. Бяла, млечна, сладострастна, да се чудиш как умее да е толкова твърда!
1
Непреводима игра на думи между Merci beaucoup (много благодаря) и Merci beau cou (благодаря, красива шия). — Б.пр.