Разказа й за нюйоркското им пътуване, за срещата с Габор Минар и за упоритото мълчание на Ирис, откакто се бяха върнали.
— Това е друга история, тя не те засяга, но смятам, че сега не е моментът да заявиш пред всички, че книгата е твоя. Не знам дали си в течение, но трийсетина страни са откупили авторските права, говори се за евентуална екранизация на прочут кинорежисьор, не знам името, защото, докато не се подпише договора, издателят мълчи като гроб… Представяш ли си какъв скандал ще стане?
Жозефин кимна притеснено.
— Дори не бива да знае, че аз зная — продължи Филип. — Опиянена е от успеха и няма да понесе срама. В момента е като сомнамбул, не бива да я будим. Книгата е последната й илюзия. По-късно ще може да казва, че е от авторите само с една книга. Не е единствената, та ще може да се измъкне с чест от положението. Дори ще я поздравят за проявената въздържаност!
Писалката престана да потропва по ръба на бюрото. Филип бе успял да я убеди и Жозефин отстъпи.
— В такъв случай — каза тя след кратък размисъл — позволи ми поне да ти направя хубав подарък. Заведи ме на някой търг, на който си харесал картина или предмет, и ще ти го подаря.
— За мен ще е удоволствие. Харесваш ли подобни творби?
— По-наясно съм с историята и литературата. Но бих се научила…
Той й се усмихна, тя заобиколи бюрото и се наведе да го целуне и да му благодари.
Той обърна лице към нея и устните им се срещнаха. Размениха кратка целувка и веднага се отдръпнаха. Жозефин го погали по косата. Той я хвана за китката и допря устни до кожата над вената; пошепна:
— Винаги ще съм насреща, винаги насреща за теб, Жо, не го забравяй.
— Знам, знам… — пошепна тя.
„Боже — каза си, когато излезе на улицата, — животът ще стане много сложен, ако започнат да ми се случват такива неща. Уж бях постигнала някакво равновесие! А ето че пак нещата се променят…“
Изненадващо се почувства много щастлива и махна с ръка на едно такси, за да я закара до дома.
Снимките бяха към края си. Ирис седеше на бял куб насред развито руло бяла хартия, която се спускаше по тухлената стена на студиото. Беше облечена с бледорозово дълбоко деколтирано сако с широки ревери от сатен, плътно прилепнало по тялото. Закопчаваше се с три копчета във вид на розички, беше силно вталено, с добре оформени рамене и с басти, които допълнително подчертаваха тънката й талия. Късата й коса бе прибрана под голяма розова шапка от сатен, от която огромните й сини очи с виолетови пръски искряха още по-ярко и журналистката припадаше от удоволствие.
— Възхитителна сте, Ирис! Дали да не сложим снимката на корицата.
Ирис скромно се усмихна.
— Преувеличавате!
— Напълно съм сериозна. Нали, Паоло? — обърна се тя към фотографа.
Той вдигна палец в знак на подкрепа и Ирис се изчерви. Гримьорката се приближи и я напудри пак, защото по носа и скулите й бяха избили фини капчици пот от горещината на прожекторите.
— Гениална идея, да комбинирате това сако на Армани с прокъсани дънки и груби гумени ботуши!
— Идеята е на племенницата ми. Запознай се, Ортанс!
Ортанс излезе напред и модната редакторка я заговори:
— Интересувате се от мода?
— Много…
— Искате ли да присъствате на други снимки?
— Ще ми бъде ужасно приятно!
— Оставете ми номера на мобилния си и ще ви звънна…
— Може ли и вие да ми дадете вашия, да не би да загубите моя?
Жената я изгледа, учудена от нахалството й:
— Може. Далече ще стигнете вие! Хайде да изщракаме още една лента и край, едва се държа на краката си. Имаме всичко нужно, това ще е само колкото да се подсигурим.
Фотографът се подчини и преди да си прибере апаратурата, Ирис попита дали може да я снима заедно с Ортанс.
Двете се снимаха заедно.
— А може ли и Гари да дойде? — попита Ортанс.
— Хайде, Гари, ела… — извика редакторката. — Какъв е красавец този младеж! Случайно да имаш желание да се снимаш?
— Не, не ме интересува особено. Бих искал да стана фотограф…
— Напудрете им леко носовете и на двамата — обърна се редакторката към гримьорката.
— Тези ще бъдат лично за мен, няма да се публикуват — поясни Ирис.
— Ама толкова са сладки! Не се знае, младежът може да си промени мнението.
Ирис направи фотосесия с Ортанс, после с Гари. Редакторката настоя да щракнат няколко снимки на Ортанс и Гари прегърнати, за да видят какво ще се получи, после обяви край на снимките и благодари на всички.