— Във всеки случай ще е добре да опитате. Поне ще се разнообразите…
— Така или иначе, нямам кой знае какъв избор. Останах без никакви пари. Дадох всичките си спестявания на Антоан… О, не! Не искам нищо от вас! Не искам да си мислите, че съм дошла за това…
Когато Милен заговори за пари, Жозефин неволно се стегна. За част от секундата си помисли: дошла е да иска парите от кредита на Антоан. Укори се за тази мисъл, поглеждайки Милен, която стоеше пред нея с тъжен и добродушен вид, и побърза да каже:
— Пастрокът ми върти бизнес с китайците. Можете да го потърсите за съвет…
— Вече си послужих с името му, за да намеря добър адвокат — изчерви се Милен. Млъкна и смутено започна да си играе с дръжката на чантата си. — Добре би било да се срещна с него.
Жозефин написа адреса и телефона на Шефа на листче и й го подаде.
— Кажете му, че аз ви пращам. С Марсел си симпатизирахме…
Странно й звучеше да го нарича Марсел. С промяната на името той променяше начина.
Мислите й бяха прекъснати от трополене по стълбите, шум от буйно отваряща се врата и Зое нахълта, запъхтяна, зачервена. Забеляза Милен и се закова на място. Погледът й заснова между майка й и Милен с ням въпрос: какво прави тя тук?
— А татко? — обърна се веднага към Милен, без да я поздрави, нито да я целуне. — Не е ли дошъл с теб?
Отиде при майка си и я прегърна през кръста.
— Милен тъкмо ми разказваше, че татко ти заминал във вътрешността на страната да търси удобни терени за нови развъдници. Има намерение да разшири бизнеса. Затова напоследък не ви се обажда…
— Не си ли е взел компютъра? — недоверчиво попита Зое.
— Компютър в саваната! — възкликна Милен. — Къде си видяла подобно нещо, Зое? Няма ли да ме целунеш?
Зое се поколеба, погледна към майка си, отиде до Милен и леко я целуна по бузата. Милен я грабна и я стисна в прегръдките си. Очевидната близост между Милен и Зое шокира Жозефин, но тя бързо се овладя. Ортанс беше също толкова изненадана и хладна. „Те са на моя страна — си каза Жозефин с удоволствие. — Сигурно се чудят за какво е дошла.“ Тя повтори обясненията, които беше дала на Зое. Милен кимаше, докато тя говореше.
Ортанс изслуша майка си, след което попита:
— И телефон ли няма?
— Сигурно батерията му е паднала…
По вида й пролича, че не е особено убедена.
— А ти защо си дошла?
— Да попълня запасите си от козметика и да се видя с адвоката си…
— Искаше да знае дали може да се обади на Шефа във връзка с начинанието си в Китай. Баща ти й казал да се обърне към мен — намеси се Жозефин.
— Шефа ли — продължи недоверчиво Ортанс. — Какво общо може да има той с тази работа?
— Той върти бизнес с китайците — повтори Жозефин.
— Мда — кимна Ортанс.
Прибра се в стаята си, отвори учебници и тетрадки и седна да учи, но странната гледка оттатък в кухнята: майка й с Милен, смачканите им физиономии, зачервените им очи — не й даваше мира. „Нещо се е случило с татко, убедена съм.“ Подаде глава в коридора и извика майка си.
Жозефин отиде при нея в стаята.
— Случило се е нещо с татко и ти не ми казваш…
— Виж, мила…
— Мамо, вече не съм малко дете. Не съм Зое, предпочитам да разбера истината.
Говореше толкова студено, с такава непоколебима решителност, че Жозефин протегна ръце да я прегърне и да я подготви за новината, но Ортанс се дръпна рязко и грубо.
— Престани с тези преструвки! Мъртъв е, нали?
— Ортанс, как можеш да говориш така?
— Защото е истина, нали? Истина е…
Тя вирна брадичка, погледна майка си упорито и враждебно, предизвикателно и гневно.
— Мъртъв е и теб те е страх да ми го кажеш. Мъртъв е, а ти се тресеш от шубе. Защо е нужно да ни лъжеш? Все ще научим някой ден! Аз предпочитам да разбера сега, днес… Ненавиждам лъжите, тайните, преструвките!
— Да, мъртъв е, Ортанс. Изял го е крокодил.
— Мъртъв е — повтори Ортанс. — Мъртъв е…
Повтори многократно тези думи, но очите й останаха сухи. Жозефин отново се опита да се приближи до нея, да обгърне раменете й. Ортанс грубо я отблъсна и тя падна на леглото.
— Не ме докосвай! — изкрещя момичето. — Не ме докосвай!
— Но какво съм ти сторила, Ортанс? Какво съм ти сторила, че се държиш така с мен?
— Не мога да те понасям, мамо. Подлудяваш ме! Намирам, намирам, че си…